— Ясно ми е какво имате предвид, сър — внимателно отвърна Керът.
— Ветинари знае ли?
— Не мога да си представя, че не знае.
— И аз. — Ваймс се замисли за момент. — А какво става с Вестника? Там работят много джуджета.
— Бих се учудил, ако го споделят с хората, сър. Аз разбрах само защото съм джудже и на Халколеяр доста му се иска да стане сержант, пък и честно казано, ги подслушах, но се съмнявам джуджетата от печатницата да го споменат на редактора.
— Да не би да ми казваш, капитане, че джуджетата в Стражата биха _потулили_ убийство?
Керът явно се шокира.
— О, не, сър!
— Добре!
— Биха го потулили само от хората. Съжалявам, сър.
„Важното е да не се разкрещя в този момент — каза си Ваймс. — Да не… как му викат… изпусна края. Да приема това като поука. Да разбера защо светът не е такъв, какъвто си го представям. Да събера фактите, да смеля информацията, да обмисля последиците. И _после_ да му изпусна края. Но прецизно.“
— Джуджетата са законопослушни граждани, капитане — стегна се той. — Дори плащат данъците си. И изведнъж решават, че е редно да не доложат за вероятно убийство?
Керът забеляза стоманения блясък в очите на Ваймс.
— Ами, работата е там, че… — той се поколеба.
— Да?
— Разбирате ли, Кофтимели е дълбинник, сър. Имам предвид _наистина_ дълбинен. Мрази да излиза на повърхността. Казват, че живеел на под-подподземното ниво…
— Знам всичко това. И?
— Ами колко надолу се простира юрисдикцията ни, сър?
— Какво? Колкото си искаме!
— Ъ-ъ, това пише ли го някъде, сър? Повечето джуджета тук са от Меден рудник, Лламедос и Юбервалд — посочи Керът. — По онези места има наземни и подземни закони. Знам, че тук не е така, но… ами те така разбират света. И, разбира се, джуджетата на Кофтимели са _все_ дълбинници, а вие знаете отношението на обикновените джуджета към тях.
„Почти ги обожествяват, мътните ги взели — каза си Ваймс, притиснал върха на носа си и затворил очи. — Става все по-зле и по-зле.“
— Добре — кимна той. — Но тук е Анкх-Морпорк и си имаме наши закони. Няма нищо нередно в това да се поинтересуваме за здравето на брат Кофтимели, нали? Можем да почукаме на вратата, нали? Да кажем, че има сериозна причина да питаме. Знам, че е само слух, но ако достатъчно хора вярват на него, _няма_ да можем да го озаптим.
— Добра идея, сър.
— Иди кажи на Ангуа, че я искам на линия. А също и… Треска. И Халколеяр може би. Ти също ще дойдеш, разбира се.
— Ъ-ъ, не е добра идея, сър. Доколкото знам, повечето дълбинници имат задръжки към мен. Смятат, че съм прекалено човечен за джудже.
— Нима?
„Почти два метра на бос крак — помисли си Ваймс. — Осиновен и отгледан от джуджета в малка планинска мина. На техния език се казва Кзад-бхат, което значи Главотрес.“ Той се прокашля:
— Интересно защо, за бога, смятат така?
— Е, аз знам, че съм… _формално погледнато_, човек, сър, но размерът по принцип никога не е бил _джуджешкото_ определение за джудже. Въпреки това сподвижниците на Кофтимели не ми се радват особено.
— Съжалявам да го чуя. В такъв случай ще взема Веселка.
— Да не сте луд, сър? Знаете отношението им към джуджета, които действително си _признават_, че са жени!
— Добре тогава. Ще взема сержант Детритус. _Той_ поне е стабилен, нали?
— _Би могло_ да се приеме малко провокативно, сър — поколеба се Керът.
— Детритус е анкх-морпоркско ченге, капитане, точно като теб и мен — натърти Ваймс. — Предполагам, че _аз_ поне съм приемлив?
— Да, сър, разбира се. Но мисля, че ги притеснявате.
— Нима? О… — Ваймс се поколеба. — Е, това е добре. А Детритус е служител на закона. Тук все още имаме някакъв закон. И ако питат мен, той се простира надълбоко. До самото дъно.
>
„Адски тъпо изказване“ — помисли си Ваймс пет минути по-късно, докато крачеше по улицата начело на малкия си отряд. Той се прокле, че го е изрекъл.
Ченгетата оцеляваха с хитрост. Така _работеше_ системата. Правиш си стражеви участъци с големи сини светлини по фасадите, гледаш винаги да има видно присъствие на плещести стражи по големите обществени места и се пъчиш навсякъде, сякаш притежаваш околията. Но всъщност не я притежаваш. Всичко е само цирк. Насаждаш малки стражници в съзнанието на народа. Разчиташ хората да отстъпят, знаейки правилата. Но всъщност сто добре въоръжени души като нищо могат да пометат Стражата, ако знаят какво правят. В момента, в който някоя откачалка открие, че хванати неподготвени, ченгетата умират точно като всички останали, магията изчезва.
Нима джуджетата на Кофтимели нямат вяра на Градската стража? Това може и да се окаже проблем. Сигурно бе провокативно да вземе трол, но Детритус е гражданин, по дяволите, точно като всички тях. Ако…