— Добре — провлачи Ваймс. — Това означава, че вие _двамата_ възпрепятствате изпълнението на задълженията ми. Това ме изправя пред, ами… огромен _набор_ от възможности. Тази, за която си мисля в момента, е да привикам редови страж Дорфл. Той е го`лем. _Него_ нищо не може да го възпрепятства за изпълнение на задълженията му, повярвайте ми. Със _седмици_ ще събирате от пода парчета от тази врата. И ако бях на ваше място, не бих застанал на пътя му. О, освен това всичко ще е законно, което значи, че ако някой окаже съпротива, ще стане наистина интересно. Вижте, казвам ви това само защото съм извървял своя път като страж през годините и знам, че има моменти, в които трябва да си корав, но има и други — а този, мисля, е от тях, — когато да влезеш и да попиташ онези _вътре_ какво следва да правиш, е много добър ход в кариерата.
— Не може да напускаме поста си — каза едното джудже.
— Не се тревожи за това — изправи се Ваймс. — Аз ще застана на пост вместо теб.
— Това е недопустимо!
Ваймс се наведе над ухото на джуджето.
— _Аз_ съм командир на Стражата — изсъска вече без грам дружелюбие и посочи калдъръма: — _Това_ е моята улица. Мога да стоя където си искам. _Ти_ си застанал на _моята_ улица. Това е главният обществен път. Което значи, че има около дузина неща, за които да те арестувам на мига. Това ще предизвика проблеми, наистина, но ти ще си точно в центъра им. Съветът ми към теб е, като страж към страж, да изприпкаш чевръсто и да говориш с някой по-нагоре по стълбицата, ясно?
Той забеляза разтревожения поглед да проблясва между буйните вежди и пищните мустаци, взря се в миниатюрните, едва доловими знаци, които се бе научил да разпознава, и добави:
— Бегом марш, мадам!
Джуджето зачука по вратата. Резето се отмести. Дочу се шепот. Вратата се отвори. Джуджето бързешком се шмугна вътре. Вратата се затвори. Ваймс се обърна, застана до нея и зае позиция „мирно“ малко по-театрално, отколкото бе необходимо.
От едно-две места се разнесе смях. Джуджета или не, жителите на Анкх-Морпорк винаги искаха да видят развръзката.
Другият пазач изсъска:
— Забранено е да се пуши на пост!
— Опа, извинявам се — Ваймс тикна пурата зад ухото си за по-късно. Това предизвика още няколко изхилвания. „Нека се смеят — каза си Ваймс. — Поне не мятат разни неща.“
Слънцето взе да напича. Тълпата стоеше в очакване. Сержант Ангуа зазяпа небето с внимателно подбрана безизразност. Детритус бе замрял в абсолютната, скалоподобна неподвижност на трол без никакво занимание в момента. Само Халколеяр изглеждаше напрегнат. „Това сигурно не е най-удачният момент и място да си джудже със значка — помисли си Ваймс. — Но защо? Единственото, което правим от няколко седмици, е да се опитваме да спрем две групи идиоти да се избият взаимно.“
А сега и това. „Тази сутрин ще ми струва доста разправии на висок тон“ — заключи Ваймс, въпреки че Сибил никога не повишаваше глас, като го упрекваше. Само говореше тъжно, което беше още по-лошо.
Проклетият фамилен портрет, това беше проблема. Явно изискваше ужасно много сеанси, но това бе традиция в семейството на Сибил и не подлежеше на обсъждане. Портретът бе почти еднакъв за всяко поколение — щастливото семейство на фона на хълмистите им имоти. Ваймс не притежаваше хълмисти имоти, само подбити пети, но като наследник на богатството на Рамкин стана ясно, че е собственик и на Крунделс, огромно имение в провинцията. Дори не го беше зървал до момента. Ваймс нямаше нищо против провинцията, стига да не му се пречка, но обичаше настилката под краката си и не държеше особено да го изобразят като някакъв вид дворянин. Засега извиненията му да избегне безконечните сеанси бяха основателни, но силно оспорвани…
Измина още време. Някои от джуджетата в тълпата се разотидоха. Ваймс не помръдна, дори когато чу резето да се дръпва назад и после да щраква обратно. Опитваха се да го изкарат от търпение.
— Ча-ча-тирам-тадам-тадам-тадам-парам-пам!
Без да сведе очи, запазвайки безстрастния, вперен в безкрая стражнически взор, Ваймс извади дезорганизатора от джоба си и го доближи до устните си.
— _Знам_, че беше изключен — процеди той.
— Скачам за алармите, ясно?
— Как да те спра да го правиш?
— Правилните думи са в наръчника, Въведете Името Си Тук — фръцна се духчето.
— Къде е наръчникът?
— Изхвърлихте го — отвърна духчето с укор. — Винаги го изхвърляте. Затова не използвате правилните команди и затова не отидох да си „навра главата в пачи гъз“ вчера. Имате уговорена среща с лорд Ветинари след половин час.
— Ще съм зает — смотолеви Ваймс.
— Бихте ли искал да ви напомня отново след десет минути?