C>
До: Негова светлост сър Самюъл Ваймс, командир на Стражата
От: Г-н Е. И. Песимал, инспектор на Стражата
Ваша светлост,
Надявам се не сте против да ми дадете възможно най-бърз отговор на следните въпроси:
1. За какво е ефрейтор „Ноби“ Нобс? Защо държите на служба доказан кокошкар?
2. Засякох двама стражи на Бродуей, които в рамките на един час не извършиха никакви арести. Как това се приема за ефективно уплътняване на времето?
3. Нивото на насилие, прилагано от тролските стражи спрямо тролските арестанти, изглежда прекомерно. Бихте ли коментирали, моля, този въпрос?
C$
… и така нататък. Ваймс продължи да чете с увиснало чене. Добре, човечецът не беше ченге — със сигурност, — но определено имаше доста функционална мисъл. О, не може да бъде, дори е забелязал месечния дисбаланс в касата за дребни разходи! Ако Ваймс се опиташе да обясни, че службата на Ноби в течение на годините бе компенсирала предостатъчно инцидентните му дребни кражби, които човек просто приема като досадна неизбежност, дали Е. И. Песимал би разбрал? _Това_ би ли било ефективно уплътняване на _моето_ време? Не мисля.
Връщайки писмото обратно на купчината, мерна отдолу лист с почерка на Веселка. Измъкна го и зачете.
Две джуджета и един трол бяха предали значките си сутринта, посочвайки „семейни причини“. По дяволите! Ставаха седем напуснали за тази седмица. Проклетата Куумска долина проникваше навсякъде! Ей богу, така е, не е леко да си трол и да даваш отпор срещу своите в _защита_ на джудже като покойния Кофтимели. Сигурно не е по-леко и да си джудже, чийто брат е бил пребит от някаква улична банда тролове заради думите на онзи идиот. А има и такива, които питат: на чия страна си? Ако не си с нас, значи си против нас. Ама-ха! Ако не си ябълка, значи си банан…
Керът влезе тихо и постави чиния на бюрото му.
— Ангуа ми разказа всичко — сподели той. — Браво, сър!
— Какво имаш предвид с това браво? — промърмори Ваймс, поглеждайки към здравословния си обеден сандвич. — Едва не отприщих война!
— Е, но те не са знаели, че сте блъфирал.
— Не съм сигурен, че блъфирах — Ваймс внимателно повдигна горната филийка от сандвича с бекон, маруля и домат и се усмихна вътрешно. Добрата стара Веселка. Знаеше трактовката на Ваймс за БМД, която по същество включваше доста парчета хрупкав бекон, сред които мизерстваше нищожно количество зеленчуци. Или пък бе съвсем лишена от второто.
— Искам да вземеш Ангуа със себе си там долу — реши той. — И… да, младши страж Гърбатен. Нашата малка Сали. Тъкмо работа за вампир, който по една случайност се е появил точно навреме, а? Нека видим колко я бива.
— Само тях двете ли, сър?
— Ъ-ъ, да. И двете имат доста добро нощно зрение, нали? — Ваймс сведе поглед към сандвича си и смънка: — Там долу не може да ползваме изкуствено осветление.
— Разследване на убийство в _мрака_, сър?
— Нямах избор! — яростно кресна Ваймс. — Знам кога съм в задънена улица, капитане! Без изкуствено осветление! Е, щом искат да си играят на тъпанарски игрички, прав им път! Ти познаваш мините, а двете дами имат вродено нощно зрение. Е, поне вампирът има, а Ангуа може на практика да вижда с носа си. Така че това е положението. Направете всичко по силите си. Там е пълно с ония проклети светулки. Може да ви улеснят донякъде.
— Имат върми? — удиви се Керът. — Е, знам няколко подходящи трика, сър.
— Добре. Разправят, че някакъв голям трол го е претрепал и избягал. Оправи се с това както знаеш.
— Може да има възражения срещу Сали, сър — допусна Керът.
— Защо? Да не би да познаят, че е вампир?
— Не, сър, не мисля, че…
— Тогава не им казвай — отсече Ваймс. — Ти си… стопилникът, от теб зависи какви, ъ-ъ, средства използваш. Видя ли това? — той размаха доклада за тримата стражи, които се опитваше да не възприема като дезертьори.
— Да, сър. Мислех да говоря с вас по този повод. Може да е по-удачно, ако леко разместим патрулите.
— Какво имаш предвид?
— Ами няма да е особено трудно да направим графика така, че да не се налага троловете и джуджетата да патрулят заедно, сър. Ъ-ъ… някои от момчетата казват, че ще се чувстват малко по-добре, ако може да… — той остави изречението да отмре под каменния поглед.
— Никога не сме се водили от расата, когато правим дежурства, капитане — студено рече Ваймс. — Освен гномската, разбира се.
— Значи ето прецедент… — започна Керът.
— Не се дръж като гламав! Гномите обикновено обитават площ колкото две кутии за обувки, капитане! Виж, сам знаеш, че тази идея е ненормална. Опасно ненормална при това. Ще трябва да зачислим трол с трол, джудже с джудже и човек с човек…