— Не е задължително, сър. Хората могат да патрулират с всички останали.
Ваймс наклони стола си напред.
— Не, не могат! Тук не става дума за здрав разум, а за страх! Ако някой трол види джудже и човек да патрулират заедно, ще си помисли: „Ей го врага, двама срещу един“. Не виждаш ли накъде води това? Когато ченге бъде приклещено в ъгъла и надуе свирката си за подкрепление, не искам да претендира то да е от правилната проклета форма, когато пристигне! — Той малко се поуспокои, отвори тефтера си и го метна на бюрото. — И като стана дума за форми, да знаеш какво значи това? Видях го в мината, където някакво джудже на име Ловкоклинчи го изписа в локвичка кафе и знаеш ли какво? Мисля, че го направи полусъзнателно.
Керът взе тефтера и погледът му помръкна за момент.
— Рудничен символ, сър — промълви той. — Означава „Последващият мрак“.
— А _това_ какво значи?
— Ъ-ъ, че нещата са доста зле там долу, сър — честно отвърна Керът. — О, боже! — Той бавно остави тефтера, като че ли леко уплашен да не избухне.
— Е, все пак там беше извършено убийство, капитане — отбеляза Ваймс.
— Да, сър. Но това може да означава нещо по-лошо, сър. Рудничният символ е много странно явление.
— Имаше един такъв знак над входа, ама само с една линия и тя беше хоризонтална — добави Ваймс.
— О, това е била руническата буква за „продължителен мрак“, сър — равнодушно обясни Керът. — Просто символ за мина. Нищо тревожно.
— Но този другият не е ли? Има ли нещо общо с насядали нагъсто грагове, обградени от запалени свещи?
Винаги бе приятно да се изненада Керът, а този път той явно беше поразен.
— Как разбрахте, сър?
— Това са само думи, капитане — махна с ръка Ваймс. — „Последващият мрак“ не звучи добре. Навява идеята, че е време да си ярко осветен може би. Като ги видях, бяха обградени със свещи. Реших, че е някаква церемония.
— Може и така да е — съгласи се внимателно Керът. — Благодаря за информацията, сър. Ще отида подготвен.
Когато Керът беше на вратата, Ваймс се обади:
— Още нещо, капитане!
— Да, сър?
Ваймс не вдигна поглед от сандвича, от който придирчиво отделяше парченцата М и Д от хрупкавото Б.
— Само не забравяй, че си ченге!
>
Сали, натъкмена с лъскав нагръдник и подобния на супена паница шлем, още с влизането си в съблекалнята разбра, че се мъти нещо. Ченгета от най-различни раси се мотаеха с подчертано безгрижен вид. Това по принцип обрича ченгетата на пълен провал.
Докато наближаваше шкафчето си, не свалиха поглед от нея. Затова отвори вратичката с подобаващо внимание. Рафтчето беше натъпкано с чесън.
А! Значи се почва, още отсега при това. Добре, че беше подготвена…
Тук-там зад гърба си дочу сподавени покашляния и слаби хрипове от устни, които едва се сдържат да не прихнат. Долови и самодоволни усмивки — самодоволните усмивки издават едва уловим шум, който можеш да чуеш, ако се заслушаш за него.
Тя бръкна с две ръце в шкафчето и измъкна две големи, тлъсти глави чесън. Приковали очи в нея, всички ченгета стояха неподвижно, докато мина бавно през стаята.
Вонята на чесън се разнасяше остро от един млад редови страж, чиято широка усмивка внезапно се спаружи от нервност. Имаше вид на онзи тип глупаци, които биха направили всичко за един майтап.
— Извинявай, колега, но как се казваш? — меко поде тя.
— Ъ-ъ… Фитли, мис…
— Тези от теб ли са? — Сали деликатно се усмихна, разкривайки само намек от кучешките си зъби.
— … ъ-ъ, само шегичка, мис…
— Не виждам нищо смешно — мило каза Сали. — Аз харесвам чесън. Обичам чесън. А ти?
— Ъ-ъ, да — нещастно потвърди Фитли.
— Добре — кимна Сали.
Със скорост, която го стресна, тя пъхна глава чесън в устата си и отхапа голямо парче. Хрущенето бе единственият звук в съблекалнята.
След което преглътна.
— О, боже, _къде_ са ми обноските? — възкликна тя и поднесе другата си ръка към Фитли. — Заповядай, ето и за теб…
В стаята избухна смях. Ченгетата са като всяка друга тълпа. Ролите се бяха разменили, но пък стана още по-забавно. Малко закачка, малко майтап. Никому не вредят, нали?
— Хайде, Фитли — обади се някой. — Давай по равно! Тя си изяде нейната!
А някой друг, както винаги става, започна да пляска и да скандира „Яж! Яж!“. Останалите подеха, окуражени от факта, че Фитли бе станал ярко червен.
— Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж!
Останал без избор, Фитли сграбчи чесъна, натъпка го в устата си и го сдъвка под съпровода на овациите. Миг по-късно Сали видя как очите му се оцъклят.
— Младши страж Гърбатен?
Тя се обърна. На вратата стоеше млад мъж с богоподобни пропорции.* За разлика от бронята на останалите стражи, неговият нагръдник блестеше и металната му ризница бе до голяма степен лишена от ръжда.