— Да? — каза познатият глас.
— Аз съм.
— Михаил?
— Имам нужда от помощта ти, Евгени.
ВТОРА ЧАСТ
СРЯДА, 25 ЮЛИ ДО ПОНЕДЕЛНИК, 30 ЮЛИ 2007 г
1
Терънс Албърт Фицхю стоеше в кабинета на двадесет и втория етаж, който навремето принадлежеше на Том Грейнджър. През високите до тавана прозорци зад бюрото се виждаха небостъргачите на градската джунгла. Зад щорите на отсрещната стена лежеше и лабиринт от ниско преградени офиси и кипеше оживена дейност, където млади бледи туристически агенти анализираха посланията на туристите и изготвяха туристически пътеводители, които впоследствие потегляха към Лангли, а други анализатори изготвяха доклади за политиците.
Знаеше, че всеки от туристическите агенти го мразеше.
Не точно самия него, но идеята, която въплъщаваше. Беше виждал това в офисите на Управлението по целия свят. Между началниците на отдели и служителите им имаше обич. И когато началникът бе уволнен или убит, емоциите в отдела ставаха взривоопасни. А когато отделът е невидим за външния свят, като Туризма, персоналът разчита на шефа си още повече.
Щеше да се справи с омразата им по-късно. Сега спусна щорите и отиде до компютъра на Грейнджър. Дори седмица след смъртта му бъркотията бе пълна. Грейнджър бе един от старите бойци от Студената война, които разчитаха прекалено много на хубавите си секретарки да поддържат ред. А когато им се налагаше да работят със собствените си компютри, върху бюрата им настъпваше пълен хаос. Е, Грейнджър бе сътворил хаос и във всичко друго, не само на бюрото си.
Oтначало, разбира се, Фицхю мислеше, че е разчистил бъркотията на Грейнджър. Трипълхорн бе получил заповеди, а когато Фицхю му се обади, туристът потвърди със странно равнодушен глас, че работата е свършена. Чудесно.
После обаче, Фицхю забеляза кръвта в къщата. Защо Трипълхорн бе отнесъл трупа на Уийвър? Не бе имало нужда да го прави. На следващия ден криминолозите му съобщиха новина, която едва не му причини инфаркт — кръвта във вилата не принадлежеше на Уийвър. Не знаеха чия е, но Фицхю знаеше.
Не Трипълхорн бе вдигнал телефона. Майло Уийвър го бе направил.
След една седмица, прекарана в трескаво издирване из страната, се случи чудо.
Фицхю проникна в сървъра, вкара паролата си и изгледа видеозаписа от сутринта. Специалист по наблюдението бе приготвил кратък монтаж от различните камери. Започваше пред сградата, сред тълпите хора, които се носеха забързано към службите си. Часовникът показваше 9.38. Сред тълпата имаше глава, която техникът бе отбелязал със стрелка. Човекът се намираше на отсрещната страна на Авеню на Америките и стоеше неподвижно, но след миг прекоси улицата към тяхната страна.
Втората камера показваше тротоара пред сградата. Дотогава, човекът вече бе идентифициран, а във фоайето портиерите заемаха позиции. На улицата обаче, Уийвър спря и се замисли. Минувачите се заблъскаха в него за миг, после той продължи към предната врата.
Следваше кадър от камерата във фоайето. Фицхю видя къде се бяха разположили портиерите. Едрият чернокож Лорънс бе до вратата, а другият чакаше до палмата. Още двама се криеха в коридора с асансьорите.
Лорънс изчака Майло да влезе и пристъпи към него. За момент всичко изглеждаше наред. Двамата си бъбреха кротко докато тримата други портиери се приближаваха към тях. Уийвър ги забеляза и се паникьоса. Това бе единственото обяснение за Фицхю, тъй като Майло се завъртя бързо. Лорънс бе готов за това и го сграбчи за рамото. Уийвър го халоса в лицето, но тримата други портиери се хвърлиха върху него.
Забележително тиха сцена. Чу се само ахването на красивата рецепционистка, Глория Мартинес. Когато всички се изправиха, ръцете на Уийвър бяха оковани с белезници зад гърба му, а тримата портиери го водеха към асансьорите.
За изненада на Фицхю, Майло се усмихна, когато мина покрай рецепцията, и дори намигна на Глория. Каза нещо, което камерата не улови. Портиерите обаче го чуха, също и Глория: „Мисля, че си загубих екскурзовода.“ Ама че палячо.
Уийвър загуби чувството си за хумор, когато стигна до килията си на деветнадесетия етаж.
— Защо го уби? — запита Фицхю.
Отговорът на Уийвър щеше да му подскаже как да действа нататък.
Майло примигна тъпо.
— Кого?
— Том, за бога! Том Грейнджър!
Кратка пауза, в която Фицхю нямаше представа какво щяха да са следващите думи на Уийвър. Накрая, Майло сви рамене.