— Можеш ли да изчакаш десет минути?
— Да.
— Почакай във фоайето. Ще ти изпратя досието там.
— Ами жена му? — попита тя, като се надигна от стола. — Тина. Говори ли с нея?
— За кратко в Остин, но тя не знае нищо. Няма да я притесняваме повече — преживя достатъчно.
— Разбирам.
Симънс излезе от кабинета без да се ръкува с него. Фицхю я загледа как измарширува сред лабиринта от кабинки в лесбийския си панталон.
Той вдигна слушалката на телефона и набра 49. Портиерът каза делово:
— Да, господине.
— Име — рязко каза Фицхю.
— Стивън Норис, господине.
— Слушай внимателно, Стивън Норис. Слушаш ли ме?
— Да, господине.
— Ако някога отново изпратиш шибан кретен от министерството горе без първо да ме попиташ, ще те изритам оттук. Ще охраняваш оградата на американското посолство в Багдад, облечен в тениска с образа на Джордж Буш вместо бронирана жилетка. Ясно ли е?
2
Беше си резервирала стая на двадесет и третия етаж на „Гранд Хаят“, над гара „Гранд Сентрал“. Като всяка стая, в която Джанет Симънс работеше, в тази също бързо настъпи пълна бъркотия. Тя мразеше хотелските одеяла и незабавно ги изрита в края на леглото. Към тях добави допълнителните възглавници, тъй като една й бе повече от достатъчна, менютата за рум-сървис, указателя с услуги за гостите на хотела и всички други дреболии, които засипваха нощното шкафче. Едва тогава седна на леглото, включи лаптопа си и отвори нов документ, за да запише мислите си.
Не харесваше Терънс Фицхю. Да, оглеждаше безсрамно бюста й, но не това бе причината. Мразеше съчувствените му гримаси, сякаш всичко, което тя казваше, бе разочароващо. Когато нахлу в кабинета му след убийството на Анджела Йейтс, той се държа по същия лицемерен начин: „Да, Джанет, веднага ще се заема с това. Не се тревожи.“
Симънс не очакваше нищо от него, затова се шокира, когато на следващия следобед в кабинета й на „Мъри Лейн“ 245 пристигна дебел плик, който съдържаше цензуриран доклад от наблюдението над Анджела Йейтс. А там откри нещо интересно. В 11.38 вечерта, Майло Уийвър бе влязъл в апартамента й. Наблюдението бе прекратено (причините за това не бяха отбелязани). В мига, когато камерите бяха заработили отново, Уийвър бе изчезнал. Около половин час по-късно Анджела Йейтс бе умряла от погълнатите барбитурати. Времето без наблюдение очевидно бе предоставило желаната възможност на Уийвър.
По-късно, в Дисниуърлд, тя откри уплашена, но упорита жена и сладко сънливо хлапе, и двете озадачени от появата на Симънс, Орбах и двамата други агенти с пистолети в ръка. Но Майло Уийвър не бе там. Оказа се, че Грейнджър го е предупредил.
После, преди седмица, Том Грейнджър загина в Ню Джърси. Местопрестъплението изглеждаше странно. Очертанието на трупа на Грейнджър в предния двор бе достатъчно ясно, но не можеше да се каже същото за трите разбити отвън прозореца. Ами неидентифицираната кръв в подножието на стъпалата? Ами седемте куршума, забили се в стълбите? Никой не даде обяснение, макар да е очевидно, че на мястото бе имало трети човек. Фицхю се престори на озадачен от цялата история.
В Остин Тина Уийвър изчезна за три часа. Когато Роджър Самсън я разпита, тя призна, че Майло е поискал тя и Стефани да напуснат страната заедно с него. Но му бе отказала. Уийвър изчезна отново и Джанет вярваше, че никога вече няма да го види. Но тази сутрин й се обади Матю, агентът на министерството в това, което ЦРУ считаше свръхсекретния си отдел по Туризъм.
Защо Майло се бе предал?
Тя отвори кафявия плик, който Глория Мартинес й бе дала, и се зачете.
Роден на 21 юни 1970 г. в Рали, Северна Каролина. Родители: Уилма и Тиодор Уийвър. През октомври 1985 г., съобщаваше изрезка от „Рали Обзървър“, станала зловеща катастрофа на магистрала 40 близо до изхода за Морисвил, когато пиян шофьор се забил челно в друга кола. Пияният, Дейвид Полсън, загинал, както и пътниците в другата кола, Уилма и Тиодор Уийвър. Синът им Майло Уийвър оживял.
Симънс записа фактите в документа си.
Макар да не прилагаше документални доказателства, досието съобщаваше, че петнадесетгодишният Майло Уийвър бил настанен в сиропиталище за момчета „Сейнт Кристофър“ в Оксфорд, Северна Каролина. Липсата на документи бе обяснена с друга изрезка от вестник от 1989 г., която съобщаваше, че пожар унищожил „Сейнт Кристофър“ и цялата му документация, година след като Майло напуснал Северна Каролина.
Тогава той вече учел с пълна стипендия в университета „Лок Хейвън“ в заспало планинско градче в Пенсилвания. Няколко страници описваха странния студент, който, макар и никога да не бе арестуван, бе подозиран от местната полиция във връзки с наркомани, както и че прекарвал доста време в старата къща на ъгъла на, Дърч“ и Четвърта улица, където често се устройвали купони с марихуана. В началото на обучението си Майло не знаел с какво точно ще се занимава, но в края на първата година се спрял на международни отношения.