Линч се вторачи в паспорта, зашеметен от изненада.
— Хайде, действай.
Независимо кой бе изпратил паспорта, той се оказа неочакван подарък. Преди разпитът дори да бе започнал, Фицхю получи сериозно оръжие. Убийство и предателство. Уийвър можеше да се измъкне от едно обвинение, но не и от две.
Фицхю реши да сподели добрата новина с Джанет Симънс. Секретарката му, дебела жена в розова рокля, набра номера й. На второто позвъняване, Фицхю чу гласа й.
— Симънс.
— Някога няма да познаеш какво се случи днес.
— Вероятно няма.
— Руски паспорт на Майло Уийвър.
Симънс замълча. Фицхю чу шум от двигател. Очевидно тя пътуваше на някъде.
— И какво го прави това? — попита тя. — Човек с двойно поданство?
Фицхю очакваше повече радост от нейна страна.
— Може просто да го прави двоен агент, Джанет. А не един от нашите.
— Паспортът носи ли неговото име?
— Не. Михаил Евгениевич Властов.
Кратка пауза.
— Откъде се появи?
— Анонимно писмо. Проучваме в момента.
— Благодаря, че ми каза, Терънс. Прати много поздрави на Майло от мен.
В десет и половина Фицхю взе асансьора до деветнадесетия етаж, където вместо кабинки имаше коридори без прозорци с многобройни врати. Една от тях водеше към килия, а втора — към контролно помещение, пълно с монитори и оборудване за записи. Той влезе в контролната стая за пета килия, хванал сива папка в ръка.
Нейт, пропил се бивш агент със стомаха на козел, седеше и ядеше чипс пред мониторите, където Майло Уийвър, проснат гол на пода, пищеше от електрошоковете върху голото му тяло. Звукът отекваше гадно в малката стаичка.
Дребен слаб мъж в опръскана с кръв бяла престилка вършеше работата си безмълвно. Това беше Джон. Един от портиерите държеше рамената на Уийвър притиснати към пода, докато друг, едрият чернокож, стоеше до стената, бършеше устата си и гледаше измъчено.
— Какво, по дяволите, прави той?
Нейт лапна парче чипс и отговори спокойно:
— Тъкмо повърна закуската си. Ето я там, до краката му.
— Господи. Разкарай го оттам.
— Сега ли?
— Да. Веднага!
Нейт сложи слушалките си, затрака по клавиатурата и каза:
— Лорънс.
Чернокожият се скова и вдигна пръст към ухото си.
— Излез оттам. Веднага.
Докато Уийвър пищеше, Лорънс тръгна бавно към вратата. Фицхю го пресрещна в коридора и, въпреки факта, че портиерът бе цяла глава по-висок от него, той забучи пръст в гърдите му.
— Ако видя това отново, ще те изритам оттук. Ясно ли е?
Лорънс кимна. Очите му бяха овлажнели.
— Връщай се във фоайето и изпрати някой, който има топки, за разлика от теб.
Ново кимване и гигантът тръгна към асансьора.
Нейт бе казал на Джон да се подготви за влизането му, така че когато Фицхю отвори вратата, Майло Уийвър клечеше, облегнат на стената, а от гърдите, краката и слабините му се стичаше кръв. Другият портиер застана до отсрещната стена, а Джон започна да прибира инструментите си. Уийвър заплака.
— Срамна работа — каза Фицхю, като кръстоса ръце пред гърдите си. — Цяла кариера, пратена по дяволите, заради желание за отмъщение. Не виждам логиката.
Той клекна, за да е на едно ниво със зачервените очи на Майло.
— Това ли се случва, когато Майло Уийвър реши да защити достойнството си? — попита той и отвори папката.
Вътре имаше цветни снимки, които показваха трупа на Том Грейнджър пред вилата му на езеро Хопатконг. Фицхю ги поднесе една по една към Майло. Панорамни снимки, показващи разположението на трупа. Кадри в близък план: дупката в рамото му и онази в челото. Два меки куршума дум-дум, които се взривяваха след проникване и оставяха огромни дупки.
Плачът на Майло се усили и той загуби равновесие и падна на пода.
— Имаме си хленчо — отбеляза Фицхю и се изправи.
Всички в малката стаичка зачакаха. Майло си пое дълбоко дъх и овладя сълзите си, избърса мокрите си очи и нос, после се надигна.
— Ще ми разкажеш всичко — каза Фицхю.
— Знам — потвърди Майло.
4
От другата страна на реката специален агент Джанет Симънс шофираше бавно в претовареното бруклинско движение, като спираше рязко, за да направи път на пешеходци и хлапета, които се втурваха смело да пресекат Седмо авеню. Проклинаше всяко едно от тях. Хората бяха идиоти — мотаеха се безгрижно наоколо, сякаш никога нищо нямаше да застане на пътя им. Нищо, нито коли, престрелки, убийци, дори неясните машинации на световните разузнавателни служби, които лесно можеха да те объркат с някой друг, да те завлекат в мрачна килия или просто да ти пръснат черепа.