Тя паркира на Седмо авеню, близо до кръстовището с „Гарфилд“, за да не я видят през прозореца.
Беше вдигнала много шум с Терънс Фицхю, но истината бе, че нямаше право да изземе случая Майло Уийвър. Да, беше убил Том Грейнджър на американска земя, но и двамата бяха служители на ЦРУ, което налагаше проблема да бъде решен от Управлението.
Защо тогава проявяваше такова упорство? Дори самата тя не знаеше. Убийството на Анджела Йейтс, вероятно това бе причината. Преуспяваща жена, справила се чудесно в най-мъжката професия, бе убита от човека, когото Симънс бе изпуснала в Тенеси. Дали това я правеше отговорна за смъртта на Йейтс? Може би не. Но все пак се чувстваше виновна.
Старомодното чувство за отговорност не спираше да тормози живота й, макар че психоаналитичката й от министерството, кльощаво бледо момиче с нервните несръчни маниери на девственица, да бе на друго мнение. Според нея, Джанет Симънс не бе отговорна за всички хора в живота си, а просто вярваше, че трябва да носи отговорност за тях.
— Контрол — казваше девственицата. — Мислиш, че можеш да контролираш всичко. Това е сериозна грешка.
— Твърдиш, че имам проблеми с контрола? — подкачи я Симънс, но девственицата бе по-корава отколкото изглеждаше.
— Не, Джанет. Твърдя, че страдаш от мегаломания. Добрата новина е, че си избрала подходящата професия.
Следователно, желанието й да оправи безумията на Уийвър нямаше нищо общо със справедливостта, съчувствието, филантропията и дори равните права за жените. Но пък това не означаваше, че действията й не са полезни. Дори девственицата би го признала.
В продължение на седмици липсата на солидни доказателства спъваше действията й. Можеше да докаже, че Майло Уийвър е бил на местопрестъпленията, но искаше нещо повече. Искаше мотиви.
Къщата на семейство Уийвър се намираше на тиха улица. Предната врата бе отключена и тя изкачи стълбите без да звъни по домофона. На третия етаж звънна на звънеца.
След миг чу шляпане на боси крака по дървения под и шпионката потъмня.
— Тина? — каза тя, като извади картата си и я поднесе към шпионката. — Аз съм, Джанет. Ще ти отнема само няколко минути.
Вратата се отвори и Тина Уийвър застана пред нея боса, облечена в долнище на пижама и тениска. Не носеше сутиен. Изглеждаше същата като при последната им среща в Дисниуърлд, но по-изморена.
— В неподходящ момент ли дойдох?
Тина се сви леко.
— Не съм сигурна, че трябва да говоря с теб. Ти го преследваш.
— Мисля, че Майло е убил двама души. Може би трима. Да не очакваш да забравя за това?
Тина сви рамене.
— Знаеш ли, че той се върна?
Тина не попита къде и кога, само примигна.
— Предаде се и сега е в офиса в Манхатън.
— Добре ли е?
— Има си неприятности, но е добре. Мога ли да вляза?
Съпругата на Майло Уийвър вече не я слушаше, вървеше по коридора към всекидневната. Симънс я последва в стая с нисък таван, огромен телевизор и стари евтини мебели. Тина се отпусна на канапето, сви крака към брадичката си и зачака агентката да седне.
— Стефани на училище ли е?
— Сега е лятната ваканция, специален агент. Тя е с бавачката.
— Не трябва ли да си на работа?
— Е, библиотеката не създава проблеми на директорката си.
— Библиотека по архитектура и изящни изкуства „Ейвъри“ в Колумбийския университет. Много впечатляващо.
Лицето на Тина изрази съмнението й, че някой би се впечатлил от това.
— Ще задаваш ли въпроси или не? Много ме бива в отговорите. Имам сериозен опит.
— Наскоро ли?
— Управлението изпрати тук няколко главорези. Преди два дни.
— Не знаех.
— Май комуникацията ви не е много добра.
Симънс поклати глава.
— Различните агенции си сътрудничат като брачна двойка с проблеми. Но посещаваме брачни консултанти — усмихна се тя, за да прикрие раздразнението си от поредната лъжа на Фицхю.
— Факт е, че в момента разследваме мъжа ти на различни нива с надеждата да разберем как тези нива са свързани.
Тина отново примигна.
— Какви нива?
— Ами както казах, убийство. Две убийства, за които само подозираме и едно потвърдено.
— Потвърдено? Как беше потвърдено?
— Майло призна, че е убил Том Грейнджър.
Симънс се подготви за избухване, но не последва такова. Само влажни зачервени очи и сълзи. После тихо хлипане, което разтърси цялото тяло на Тина.