— Слушай, съжалявам, но…
— Том? — извика Тина. — Проклетият Том Грейнджър? Не… — поклати глава тя. — Защо би убил Том? Той е кръстник на Стефани!
Тина плака още няколко секунди, после вдигна глава.
— Какво каза той?
— Какво?
— Майло. Каза, че бил признал. Какво е проклетото му оправдание?
Симънс се зачуди как да се изрази.
— Майло твърди, че Том го е използвал, а той го убил в прилив на гняв.
Тина избърса очите си и каза спокойно:
— Прилив на гняв?
— Да.
— Не. Майло няма приливи на гняв. Не е такъв човек.
— Трудно е да определиш какви са хората наистина.
Лека усмивка озари лицето на Тина, но не и гласа й.
— Не се дръж снизходително, специален агент. След шест години съвместен живот и отглеждане на дете, получаваш доста добра представа какъв е човекът.
— Добре — кимна Симънс. — Взимам си думите назад. Тогава ти ми кажи защо Майло би убил Том Грейнджър.
Тина стигна до извода за секунди.
— Само по две причини. Или му е било наредено от Управлението да го извърши.
— А втората?
— Ако се е налагало да предпази семейството си.
— Склонен ли е да предпазва семейството си?
— Не е вманиачен на тази тема, но да. Ако мисли, че сме в сериозна опасност, би предприел нужните стъпки да премахне опасността.
— Разбирам — отвърна Симънс замислено. — Преди седмица той те посети в Тексас. Ти беше в дома на родителите си, нали?
— Той искаше да говори с мен.
— За какво точно?
Тина задъвка долната си устна.
— Вече знаеш. Роджър ти е казал.
— Опитвам се да не разчитам прекалено много на докладите. За какво искаше Майло да говори с теб?
— Да напуснем.
— Да напуснете Тексас?
— Не, да напуснем живота си.
— Не знам какво означава това — излъга Симънс.
— Означава, специален агент, че Майло си имаше неприятности. Ти например, го преследваш за убийства, които не е извършил. Той ми каза, че Том е мъртъв, но ми обясни, че друг човек го е убил, а той е застрелял убиеца.
— Кой е този друг човек?
Тина поклати глава.
— Майло не ми обясни подробностите. За съжаление, той е човек… — тя замълча за момент. — Винаги избягва подробности, които може да ме разстроят. Просто ми каза, че единственият начин да остане жив е да изчезне. Управлението иска да го убие, защото смятат, че той е убил Грейнджър. И искаше аз и Стефани да изчезнем заедно с него.
Тина преглътна затруднено.
— Паспортите ни бяха готови — продължи тя. — За всеки от нас. С различни имена. Долан. Това беше фамилното име. Искаше да избягаме, може би в Европа, и да започнем нов живот като семейство Долан.
— И ти какво отговори?
— Не сме в Европа, нали?
— Отказала си. По каква причина?
Тина се вторачи мрачно в Джанет Симънс, сякаш шокирана от липсата й на интуиция.
— По всички причини в света, специален агент. Как, по дяволите, откъсваш шестгодишно хлапе от живота му, даваш му ново име и не го травмираш? Как би трябвало да си изкарвам прехраната в Европа, като дори не говоря чужди езици? И какъв живот е този, в който всеки ден се оглеждаш през рамо?
От начина, по който избухнаха сериите реторични въпроси, Симънс разбра, че това бе реч, която Тина бе упражнявала непрестанно от момента, когато бе отказала да изпълни последната молба на мъжа си. Това бяха причини след факта. Причини, които използваше, за да оправдае това, че го бе зарязала. И нямаха нищо общо с първоначалния й отказ.
— Майло не е биологичния баща на Стефани, нали?
Тина поклати глава изморено.
— Това е… — Симънс се престори, че се опитваше да си припомни. — Патрик, нали? Патрик Хардеман.
— Да.
— И колко време от детството на Стефани Патрик бе с вас? Имам предвид, преди Майло.
— Нямаше такова време. Разделихме се докато бях бременна.
— И се запозна с Майло…
— В деня, когато родих.
Симънс повдигна вежди. Изненадата й беше искрена.
— Е, това вече е способност да откриеш нещо ценно случайно.
— Така е.
— Запознахте се в…
— Това наистина ли е необходимо?
— Да, Тина. Страхувам се, че е.
— Венеция.
— Венеция?
— Там се запознахме. Бях на почивка. Бременна в осмия месец и сама. И прекарах известно време с погрешния човек. Или подходящия човек. Зависи от гледната точка.
— Подходящия човек — помогна й Симънс. — Защото си се запознала с Майло.