— Да.
— Можеш ли да ми разкажеш за това? Всичко наистина ми помага.
— Помага ти да набуташ съпруга ми зад решетките?
— Казах ти и преди. Искам да ми помогнеш да стигна до истината.
Тина спусна крака на пода и прикова поглед в Симънс.
— Добре. Ако наистина искаш да знаеш.
— Искам.
5
Тина не можеше да се съвземе от жегата. Дори тук, в откритото кафене до Канал Гранде, близо до грозноватия каменен мост Риалто, бе непоносимо.
Венеция, потънала във вода, би трябвало да се охлади малко, но водата само засилваше влагата, както правеше реката в Остин. Но в Остин тя не носеше осеммесечна печка в издутия си корем, който съсипваше кръста й.
Ако не бяха тълпите, може би щеше да е по-добре. Струваше й се, че всички потни туристи по света са се изсипали в Италия по едно и също време. Те правеха почти невъзможно придвижването на бременна жена из тесните улички и я караха да се блъска в африканските търговци, които продаваха ментета на „Луи Вюитон“.
Тина отпи от портокаловия сок и положи усилие да разгледа и да се възхити на минаващата моторница, претъпкана с туристи с фотоапарати. После се върна към книгата, която бе отворила на масата — „Какво да очакваш, когато очакваш“. Беше стигнала до страница в дванадесета глава, която обясняваше как да се справиш със стреса на бременността. Страхотно.
Престани, Тина.
Беше прекалено неблагодарна. Какво щяха да си помислят Маргарет, Джаки и Тревър? Те бяха събрали мизерните си спестявания, за да й подарят тази последна петдневна ваканция във Венеция преди раждането на бебето и края на светския й живот. „И за да ти напомним, че оня кретен не е единствения мъж в света“ — бе добавил Тревър.
Не, неверният Патрик определено не бе единствения мъж на света, но и тези, които виждаше, не я окуражаваха. Италианци с лениви погледи подсвиркваха и подхвърляха покани на всяка жена, която минаваше покрай тях. Не и на нея обаче. Бременните жени им напомняха прекалено много за собствените им благословени майки, жени, които не бяха шамаросвали синовете си достатъчно.
Коремът й не само я предпазваше от мъжете, но и ги караше да се държат кавалерски с нея. Отваряха й вратите, усмихваха й се, а няколко пъти възрастни мъже й посочиха интересни фасади и й изнесоха лекции по история, които тя не можеше да разбере. Започваше да си мисли, че нещата ще се оправят. Поне до снощи. До пристигането на имейла.
Оказа се, че Патрик е в Париж с Пола. Всичките тези „П“ я объркваха. Кретенът искаше да знае дали Тина би мота да мине през града, за да се запознае с Пола.
Тина бе прекосила океана, за да се отърве от проблемите си, а сега…
— Извинете.
До масата й стоеше американец на около петдесет години с плешиво теме и й се усмихваше. Той посочи празния стол и попита:
— Може ли?
Когато келнерът дойде, американецът си поръча водка с тоник и се загледа в минаващата моторница. Вероятно отегчен от водата, той впери очи в лицето й и накрая попита:
— Мога ли да ви черпя едно питие?
— Не, благодаря — отговори Тина, като му се усмихна любезно и свали слънчевите си очила.
— Съжалявам — заекна той. — Просто съм тук сам, а изглежда и с вас е така. Мога ли да ви почерпя едно питие?
Може пък и да беше прав.
— Защо не? Благодаря… — отвърна тя, като повдигна вежди.
— Франк.
— Благодаря, Франк. Аз съм Тина.
Тя протегна ръка и се ръкуваха официално.
— Шампанско?
— Не сте забелязали — разбра Тина, после бутна стола си назад и докосна огромния си корем. — Вече съм в осмия месец.
Франк ахна.
— Никога ли не сте виждали бременна? — усмихна се тя.
— Не, просто… — той почеса плешивото си теме. — Това обяснява лъчезарността ви.
А стига бе, искаше да каже тя, но се сдържа. Можеше поне да се държи учтиво.
Когато келнерът пристигна с водката му, Франк й поръча поредния портокалов сок, а тя му обясни, че дори обикновеният портокалов сок е възмутително скъп тук.
— И вижте колко ви сипват — каза тя, като посочи миниатюрната си чаша. — Възмутително.
Зачуди се дали отново се проявяваше като прекалено черногледа, но Франк се съгласи с нея и се оплака от ментетата, които продаваха по улиците. Накрая и двамата замърмориха с удоволствие за абсурдите на туризма.
В отговор на въпросите му, Тина обясни, че работи като библиотекарка в МИТ в Бостън и подметна няколко хапливи забележки, които му показаха, че бащата на бебето й я бе напуснал по особено гаден начин.
— Е, вече сте наясно с целия ми живот — каза тя. — Да не сте репортер?