— Но моите…
— Хайде — обади се руснакът, който вече бе стигнал до първата площадка.
Франк й протегна ръка.
— Позволи ми да ти помогна.
И тя му позволи. Все пак, досега той се бе държал като идеален джентълмен. Тина се замисли за предишната вечер — операта и ресторанта — за да не мисли за болката в петите си докато Франк й помагаше да се изкачи до дъбовата врата на върха на стълбището. Тя погледна назад, но видя само мрак, който изчезна, когато руснакът отвори вратата.
След като влезе вътре, осъзна, че Фрак е прав. Наистина си струваше.
Той я поведе по паркета към модернистично дървено канапе. Руснакът влезе в друга стая.
— Не се шегуваше — каза тя, като се завъртя, за да огледа всичко.
— Какво ти казах? — попита Франк и се вторачи във вратата, която бе леко открехната. — Слушай, позволи ми да приключа документацията насаме с купувача, а после ще се погрижим за малкото ни пътешествие.
— Наистина ли? — изненада се Тина и се изчерви от удоволствие. — Това ще е чудесно.
— Няма да се бавя — обеща той, като я докосна по рамото и последва руснака в другата стая.
В МИТ Тина бе научила много за мебелите, проектирани от прочути дизайнери, но никога не ги бе виждала в действителност. В ъгъла стоеше шезлонг „Килин“, изработен от черна кожа и имбуя[8], проектиран от Серджо Родригес. Точно срещу него бе разположено кресло от „Щрасле“, датирано от 1972 г. Самата Тина седеше на канапе от палисандрово дърво, проектирано от Жоаким Тенрейро. Тя се зачуди колко ли струва обзавеждането на стаята.
Чу звук и вдигна очи. Красиво момиче влезе откъм терасата. Девойката имаше дълга до кръста права кестенява коса, кристалночиста кожа и бляскави очи. Беше облечена в розова лятна рокля, която подчертаваше хубавата й фигура.
— Здрасти — усмихна й се Тина.
Момичето прикова очи в корема й, каза няколко възбудени немски думи и седна до нея. Протегна колебливо ръка към корема и попита:
— Мога ли?
Тина кимна и момичето погали корема й. Изчерви се и потупа собствения си корем.
— Аз имам. Също.
Усмивката на Тина се изпари.
— Бременна си?
Момичето се намръщи несигурно, после кимна въодушевено.
— Да. Имам бебе. Ще имам бебе.
— Аха…
Тина се зачуди как ли реагираха родителите на момичето.
— Ингрид — представи се то.
Тина пое малката суха ръка.
— Аз съм Тина. Тук ли живееш?
Ингрид очевидно не я разбра, но в този момент вътрешната врата се отвори и висок мъж с посивяла вълниста коса и безукорен костюм влезе при тях, последван от Франк, който имаше учудващо смирен вид.
Ингрид плясна с ръце над корема на Тина.
— Чудесна демонстрация, Роман!
Роман се приближи към тях и Тина му позволи да й целуне ръка.
— Няма нищо по-красиво от бременна жена — каза той. — Приятно ми е да се запознаем, госпожице…
— Кроу. Тина Кроу. Вие бащата на Ингрид ли сте?
— Горд чичо. Роман Угримов.
— Е, господин Угримов, домът ви е великолепен. Наистина впечатляващ.
Угримов кимна с благодарност, после каза:
— Ингрид, запознай се с господин Франк Доудъл.
Девойката стана и се ръкува любезно с Франк.
Угримов, застанал зад нея, сложи ръце на рамената й, прикова очи във Франк и каза:
— Ингрид е всичко за мен, разбираш ли? Тя е целия ми свят.
Ингрид се усмихна свенливо. Угримов бе изрекъл думите си прекалено убедено.
— Тина, мисля, че трябва да тръгваме — каза Франк.
Тя се разочарова, тъй като искаше да разгледа останалата част от палата, но в гласа на Франк се долавяше притеснение, което я накара да си помисли, че вероятно бе най-разумно да си тръгнат. А и противоречието между бременността на Ингрид и вниманието на чичо й я бяха накарали да се почувства неловко.
Тя стана и се олюля леко и Ингрид се втурна да й помогне. После Тина хвана ръката на Франк, който й прошепна, че съжалява.
Плешивият главорез ги поведе обратно надолу, което бе много по-лесно от изкачването. На половината път чуха шумния смях на Ингрид.
Когато слязоха долу и руснакът отвори вратата към площада, Тина осъзна, че нещо тук не е наред. Спряха в сянката на палата, а бандитът затвори вратата.
— Не разбирам, Франк — каза тя. — Ако той подписва документите сега, как така вече се е нанесъл?
Франк не я слушаше. Стоеше с ръце на кръста и гледаше наляво. Жена на възрастта на Тина излезе от близкия вход и се затича към тях.
— Франк! — извика жената с изненадващо заплашителен глас.