Първата мисъл на Тина бе, че това е съпругата на Франк.
Отдясно, някакъв мъж също се затича към тях, стиснал пистолет в ръка. Той пък какъв беше? Но Тина нямаше време да изрече въпроса си, тъй като в същия миг чу гласа на Угримов, който им крещеше отгоре:
— Обичам я, копеле!
Тина пристъпи напред, после назад, тъй като Франк гледаше нагоре към небето. Остър писък изпълни въздуха, после се превърна във вой.
Тогава Тина видя какво падаше. Розов плат, кестенява коса. Момичето. Ингрид. А после…
В десет и двадесет и седем Ингрид Кол падна на метър от Тина. Силен удар и хрущене, размазани кости и плът. Кръв. Тишина.
Тина не можеше да си поеме дъх. Тялото й се скова. Дори не можеше да изпищи. Франк извади пистолет и стреля три пъти, после побягна. Жената — съпруга? любовница? нападателка? — се втурна след него. Тина се спъна и падна на паветата. Едва сега успя да изпищи.
Другият мъж, онзи с пистолета, застана до нея. Изглеждаше объркан, вторачен в кървавата пихтия до нея. После забеляза Тина и, за миг, писъците й заглъхнаха, тъй като се страхуваше от него и пистолета му. Но след секунда виковете й избухнаха отново.
— Раждам! Имам нужда от лекар!
— Аз… — каза мъжът, като погледна към улицата, където бяха изчезнали Франк и жената, после се отпусна на земята до нея.
— Доведи лекар! — изкрещя Тина, после и двамата чуха три резки изстрела.
Мъжът я погледна отново, сякаш виждаше призрак, и извади мобифона си.
— Всичко ще е наред — каза той докато набираше.
Заговори с някого на италиански. Тина разбра думата „линейка“. Когато мъжът затвори, тя осъзна, че е прострелян в гърдите. Ризата му беше почервеняла от кръвта.
Заля я вълна от прагматизъм. Нямаше значение, че мъжът е прострелян — вече бе повикал линейка. Бебето й беше в безопасност, доколкото това бе възможно при тези обстоятелства. Тя се успокои и контракциите й се забавиха. Мъжът, вторачен в нея, я хвана за ръката и я стисна силно, сякаш не осъзнаваше какво правеше. Жената, чието име Тина научи по-късно, се приближи към тях разплакана. Мъжът загледа съучастницата си тъжно.
— Кой, по дяволите, си ти? — попита Тина.
— Какво?
Тя си пое дъх.
— Имаш пистолет.
Това май прозвуча като шокираща новина за мъжа, който пусна оръжието си. Пистолетът изтрака на паветата.
— Какво… — каза Тина измъчена от контракциите. — Какво, по дяволите, си ти?
— Аз… — той стисна ръката й още по-силно. — Аз съм турист.
6
Джанет Симънс забеляза, че шест години по-късно споменът все още кара Тина да се вълнува. Съпругата на Уийвър отмести очи от нея, сякаш не искаше да гледа жената, която й задаваше толкова много въпроси.
— Значи това беше Майло? — попита Симънс.
Тина кимна.
Агентката я подтикна колебливо.
— Какво мислиш, че е имал предвид? В подобно положение, последното, което някой би казал, е, че е турист.
Тина избърса очи и вдигна глава.
— Положението беше, че той имаше два куршума в десния си дроб и кървеше. В подобни положения, правдоподобността отива на кино.
Симънс се замисли. Думата й казваше две неща. Първо, че през 2001 г. Майло наистина е бил развалина, при това до такава степен, че бе готов да спомене пред абсолютно непознат човек за свръхсекретната си работа. Второ: Майло се бе съвзел достатъчно бързо, за да не позволи на Тина да узнае какво бе наистина неговата професия.
— Какво правеше той във Венеция? Предполагам, че ти е казал. Носил е оръжие, имало е престрелка, а мъжът, с когото си прекарала деня, изчезнал.
— Беше убит — поправи я Тина. — По онова време Майло бе действащ агент, а Франк Доудъл бе откраднал три милиона долара от правителството.
— Нашето правителство?
— Нашето. В онази нощ Майло подаде оставката си. Не заради мен, нито заради Франк. Не беше дори заради кулите-близнаци, за които научихме по-късно. Животът му просто бе станал непоносим.
— И ти беше там.
— Да.
— Да се върнем назад за секунда. И двамата бяхте отведени в италианска болница и ти роди Стефани. Кога Майло се появи отново?
— Той никога не си тръгна.
— Какво имаш предвид?
— След като лекарите го оперираха, го настаниха в стая на горния етаж. Веднага щом се събуди, той се шмугна в стаята на сестрите и откри къде съм настанена.
— Не е знаел името ти.
— Пристигнахме в болницата по едно и също време. Той проверил по часа. Бях припаднала след раждането, а когато се събудих, той спеше в стола до леглото ми. Телевизорът работеше и предаваше италианските новини. Не разбирах какво говорят, но видях как изглежда Световния търговски център.