— Разбирам.
— Не, не разбираш — развълнувано възрази Тина. — Когато разбрах какво е станало, заплаках и събудих Майло. Показах му телевизора и му обясних защо плача, а когато схвана положението, той също се разплака. И двамата седяхме в болничната стая и плачехме. И оттогава станахме неразделни.
Докато Симънс размишляваше върху любовната история, Тина погледна часовника.
— Мамка му — изруга тя и се надигна. — Трябва да отида да взема Стефани. Ще обядваме заедно.
— Но аз имам още въпроси.
— По-късно — отговори Тина. — Освен ако не възнамеряваш да ме арестуваш. Планираш ли да го направиш?
— Можем ли да поговорим по-късно?
— Обади ми се.
Симънс изчака Тина да се приготви. Нужни й бяха само пет минути. Тя се появи, облечена в лятна рокля, и каза:
— Какво е другото ниво?
— Какво?
— По-рано, спомена, че разследваш Майло на две нива. Едното ниво беше убийство. Какво беше другото?
Симънс съжали, че се е изпуснала. Нуждаеше се от време, за да се сдобие с отговори преди Тина Уийвър да измисли някаква история.
— Можем да поговорим за това утре — отговори тя.
— Обясни ми накратко — настоя Тина.
Симънс й разказа за паспорта.
— Майло е руски поданик, Тина. Това е новина за всички нас.
Тина се изчерви.
— Не, това е легенда. Шпионите го правят непрекъснато. Легенда за нещо, което е трябвало да направи в Русия.
— Той ли ти каза за това?
Тина поклати глава.
— Някога споменавал ли е името Михаил Властов?
Тина отново поклати глава.
— Може и да си права и да е просто недоразумение — каза благородно Симънс.
Излязоха на улицата, но, преди да се разделят, Симънс колебливо подхвана най-важната тема на разговора им.
— Слушай, Тина. Изслушах причините, поради които не си избягала с Майло, но трябва да призная, че не ти вярвам. Това са прекалено практични. Отказала си му по друга причина.
— Знаеш защо, специален агент.
— Вече не му вярваш.
Странна гримаса изкриви лицето на Тина и тя тръгна към колата си.
Телефонът на Симънс звънна, тъкмо когато стигна до Седмо авеню.
— Дръж се здраво — каза Орбах.
— Какво? — обърка се тя.
— Уилям Т. Пъркинс.
— Кой? — учуди се тя и насочи дистанционното към колата си.
— Баща на Уилма Уийвър. Дядото на Майло. Живее в Мъртъл Бийч, Южна Каролина. В старчески дом „Обетована земя“. Роден през 1926 г. Осемдесет и една годишен.
— Благодаря за аритметиката — отвърна Симънс без да издава вълнението си. — Поради каква причина не знаехме това преди?
— Никога не сме питали.
Да, очевидно некомпетентността бе неотделима част от разузнаването. Никой не се интересуваше дали някакъв си дядо все още диша.
— Можеш ли да ми изпратиш адреса и да предупредиш старческия дом, че отивам там?
— Кога?
Тя се замисли за миг.
— Довечера.
— Да ти резервирам ли полет?
— Да — отговори Симънс, после си погледна часовника и взе решение. — Около шест часа. Запази три места.
— Три?
Тя излезе от колата и тръгна обратно към дома на Уийвър.
— Да. Тина и Стефани ще дойдат с мен.
7
Истината, три лъжи и няколко пропуска. Това бе всичко, което Майло знаеше. Примаков му обеща да се погрижи за останалото. Старецът сподели твърде малко по време на прекалено дългата седмица в Албъкърки. Вместо това му задаваше въпроси, също както правеше сега Терънс Фицхю. Историята, от самото й начало в Тенеси до кървавия й край в Ню Джърси. Разказа я толкова много пъти в Ню Мексико, че я знаеше по-добре от историята на живота си.
— Дай ми подробности — настояваше Примаков.
Но руснакът го разпитваше не само за историята.
Беше поискал да узнае неща, които Майло нямаше право да отговори — бяха предателство.
— Искаш помощта ми, нали?
Йерархията на отдела по Туризма, броя туристи, съществуването на Сал и метода му на връзка, отношенията между Управлението и Министерството на вътрешната сигурност и какво Управлението знаеше и не знаеше за самия Евгени Примаков, което бе съвсем малко.
Едва след пет дни разпити, старецът най-после каза:
— Вече загрях. Не се тревожи за нищо. Отиди и им кажи истината. Ще излъжеш три пъти и ще пропуснеш някои неща. Аз ще се погрижа за останалото.
Какво точно бе това „останало“ бе загадка.
Дали вярата му се разколеба? Да, определено. Разколеба се, когато осъзна, че го набутват в черната дупка, и едва не умря сутринта, когато Джон влезе в пета стая с куфарчето си с ужасяващи инструменти.