— Здрасти, Джон — поздрави го Майло, но Джон не бе аматьор и не можеше да бъде подлъган да проговори.
Той остави куфарчето си на пода, отвори го и накара двамата пазачи да притиснат голото тяло на Майло към пода.
Вярата му изчезна напълно, когато го разтресоха електрошоковете. Те разбъркаха нервите и мозъка му, така че вече не вярваше в нищо извън тази стая. Не чуваше нищо, когато тялото му се гърчеше на студения под. В паузите между зловещите сеанси искаше да им изкрещи истината, че не бе убил Том Грейнджър — това бе лъжа номер едно. Но те изобщо не го попитаха, не му зададоха нито един въпрос. Почивките бяха само за Джон, който проверяваше кръвното на Майло и зареждаше машината си.
Единственото, което заплашваше да съживи вярата му, не изглеждаше логично. Беше Лорънс, който държеше глезените му. Докато шоковете разтърсваха тялото му, Лорънс пусна краката му, извърна се настрани и повърна. Джон спря работата си.
— Добре ли си?
— Аз… — започна Лорънс, като се надигна и избърса овлажнелите си очи, после се преви, облегна се на стената и изпразни стомаха си.
Джон, без никакво притеснение, сложи електродите на зърната на Майло. Въпреки болката, той изпита облекчение, сякаш отвращението на Лорънс можеше скоро да бъде споделено от всички тях. Грешеше. После се появи Фицхю и му показа снимките.
— Ти уби Грейнджър.
— Да.
— Кого още уби?
— Турист. Трипълхорн.
— Кога уби Грейнджър? Преди да убиеш туриста?
— Преди. Не, след това.
— Какво направи после?
Майло се закашля.
— Разходих се в гората.
— После?
— Повърнах. След това излетях за Тексас.
— Под името Долан?
Той кимна. Вече бе на сигурното място на кошмарната истина.
— Опитах се да накарам жена ми и дъщеря ми да изчезнат с мен — каза той, съобщавайки неща, които Фицхю вече знаеше. — Но Тина отказа.
Той се изправи с усилие и погледна Фицхю.
— Нямах семейство, нито работа. Управлението и Министерството на вътрешната сигурност ме издирваха.
— Измина цяла седмица — каза Фицхю. — И ти изчезна.
— Албъкърки.
— Какво правеше в Албъкърки?
— Пих. Много. Пиянствах докато осъзнах, че не мога да продължа.
— Много хора преживяват целия си живот пияни. Какво те прави толкова специален?
— Не искам да живея в бягство. Някой ден… — каза той, замълча за миг, после продължи. — Някой ден искам да се върна при семейството си. Ако ме приемат. А единственият начин това да стане е да се предам. Да се оставя на милостта на съда и т. н.
— Доста пресилено.
Майло не възрази.
— Седмицата в Албъкърки. Къде отседна.
— В хотел „Ред руф“.
— С кого?
— Сам.
Лъжа номер две.
— С кого говори? Една седмица е дълго време.
— Келнерки от Зилис“ и „Апълби“. Барман. Но не говорихме за нищо важно — обясни Майло и пак замълча за момент. — Мисля, че ги уплаших.
Вторачиха се един в друг и накрая Фицхю каза:
— Ще проверим всичко, Майло. Понякога ще ти се струва, че това е изпробване на паметта ти, но не е. Това е проба на искреността ти. Схващаш ли?
Майло кимна. Движението му причини болка.
— Два стола — нареди Фицхю без да се обръща назад. Останалият портиер отиде да изпълни заповедта му.
— Джон, остани на разположение — нареди Фицхю. Джон кимна, вдигна куфарчето си и излезе от стаята. Портиерът се завърна с алуминиеви столове и помогна на Майло да се настани на единия. Фицхю седна срещу него, а когато Майло се плъзна и падна, поръча да им донесат и маса. Това помогна, тъй като Майло можеше да се просне на гладката бяла повърхност, омазвайки я с кръв.
— Разкажи ми как започна — заповяда Фицхю.
Разпитът през първия ден продължи почти пет часа, описвайки събитията от четвърти юли през злощастното пътуване до Париж до неделя, осми юли, когато Майло се завърна. Можеше да разкаже историята за по-кратко време, но Фицхю го прекъсваше често с въпроси. След самоубийството на Тигъра в Блекдейл, Фицхю потропа по масата, раздразнен, че Уийвър отново се бе плъзнал върху омазаната с кръв повърхност.
— И това беше изненада, нали?
— Какво?
— Сам Рот, Ал Абари. Фактът, че е бил турист.
Майло облегна ръка на масата и подпря брадичката си.
— Разбира се, че беше изненада.
— Позволи ми да си изясня. Тигъра, професионалист с едно от най-тъпите имена в света, пристига в страната ни само за да си побъбри с теб, а после да се самоубие.