Майло кимна.
— Въпросът ми е следния: как твоето туристическо досие, което би трябвало да е строго секретно, се озова в ръцете му?
— Грейнджър му го дал.
— Уха! — възкликна Фицхю и бутна стола си назад. — Чакай да се уверя, че съм чул правилно. Твърдиш, че Том е работил заедно с Тигъра? Това е сериозно обвинение.
— Страхувам се, че е така.
— А после си позволил на Самюъл Рот да се самоубие пред очите ти, когато си знаел, че разполага с безценна информация.
— Нямах възможност да го спася. Беше прекалено бърз.
— Може би не си искал да получиш възможност. Може би си искал да умре. Може би си знаел, че има отрова в короната и си бръкнал в устата му и си му помогнал. Все пак, той е бил слаб, а отпечатъците ти бяха по цялото му лице. Може би дори си го направил по заповед на Грейнджър. Защо не? Обвиняваш горкия човек за всичко друго.
Майло отговори с мълчание.
Когато стигнаха до разговора с Грейнджър, проведен сутринта преди да излети за Париж, за да се срещне с Анджела Йейтс, Фицхю го прекъсна отново.
— Значи най-после си го попитал за Тигъра?
— Но той ме отряза — отговори Майло. — Какво му пречеше да ми покаже досието? Не разбирах. Не и тогава. Мина доста време преди да го получа. Прекалено много.
— Какво да получиш?
Майло не отговори, затова Фицхю се облегна назад, кръстоса крака и каза:
— Знам, че ти е показал досието, Майло. Когато се върна от Париж. Надявам се, няма да предположиш, че след като аз съм вербувал Бенджамин Майкъл Харис, съм свързан с тази история по някакъв начин. В нашата страна грешка, допусната при вербуване грешка все още не се смята за престъпление.
Майло се вторачи в него и се зачуди дали да нарече следващата част „лъжа“ или „пропуск“. Понякога разликата бе недоловима.
— Не. Знаех, че участието ти не може да обясни цялата тази потайност. Том не играеше в един отбор с теб.
— Точно така. Беше комбина с Тигъра.
— И затова ми бе нужно толкова време да го открия — обясни Майло. — Грейнджър ми даде досието, за да ме насочи по погрешна следа. Искаше да започна да душа около теб.
Фицхю изглеждаше доволен от отговора.
Разпитът продължи. Фицхю го прекъсваше често, за да си изясни нещо или да се престори на объркан. Когато Майло каза, че е останал в Париж, защото е изпитвал подозрения, Фицхю каза:
— Но си видял снимките на Айнър и доказателствата.
— Да, но какво доказваха те? Дали Анджела предаваше информация на Хърбърт Уилямс или той на нея? Или тя бе забъркана в нечия игра без да има представа? Дали Уилямс я шпионираше, за да научи нещо за разследването й? Или дали тя бе наистина виновна и човекът с червената брада просто ръководеше и Тигъра и Анджела и продаваше информация на китайците? Ако бе така, кого представляваше? Може би китайците ръководеха самия Хърбърт Уилямс.
— Това е шибана китайска загадка.
Фицхю отвори вибриращия си телефон. Кимна, изсумтя няколко пъти, после затвори.
— Слушай, прекарахме дълъг ден, а ти се справи чудесно. Можем да се задълбочим в конспирацията утре — каза той и потупа масата. — Чудесна работа.
— Значи мога да получа храна? — попита Майло.
— Разбира се. Ще ти намерим и дрехи — обеща му Фицхю, като се надигна усмихнато. — Наистина съм доволен. А подробностите ще придадат човешки вид на всички тия гадории. Можем да обсъдим и как се разбираш с жена си. И как са нещата с доведената ти дъщеря.
— Дъщеря — поправи го Майло.
— Какво?
— Дъщеря. А не доведена дъщеря.
— Добре — предаде се Фицхю с вдигнати ръце. — Както кажеш, Майло.
Докато мъчителят му излизаше от стаята, Майло си припомни указанията на Примаков: „Три смотани лъжи, Майло. Прекарал си цял живот в лъжа. Защо да се променяш сега?“
8
— Не искам да се плашиш — прошепна Джанет Симънс, когато Тина се прибра у дома. — Открихме дядото на Майло. Мисля, че би трябвало да дойдеш с мен.
— Това е невъзможно. Всичките му роднини са мъртви.
— Е, има само един начин да се уверим в това.
По време на полета от „Ла Гуардия“ до Мъртъл Бийч Тина се притискаше към Стефани, която бе настояла да седне до прозореца.
За дъщеря й внезапната промяна бе вълнуваща. Бяха й обяснили, че отиват за един ден до плажа. Господи, малката госпожица беше страхотна! Колко бе изтърпяла през последните две седмици, откакто се събуди и откри в спалнята си главорезите от Министерството на вътрешната сигурност, които издирваха внезапно изчезналия й баща? Защо въобще трябваше да преживее всичко това?