— Да — съгласи се Фицхю. — Започвай.
После се завъртя към Симънс.
— Опитай се да сдържаш сарказма си.
Майло разказа историята за Дисниуърлд така както се бе случила. Пропусна само появата на Евгени Примаков в „Космическата планина“. Макар да бе излъгал Тина за много неща, не я бе излъгал за целта на посещението на стареца — той искаше да знае какво бе станало с Анджела Йейтс.
Лесно му беше да пропусне срещата, тъй като не бе свързана с темата на разпита. Това му позволи да наблюдава как реагират двамата срещу него.
Фицхю седеше по-изправен отколкото предния ден. Вчера изглеждаше, сякаш времето, с което разполага е безкрайно, а днес бързаше, като че ли разпитът вече беше без значение. От време на време казваше:
— Да, да. Това вече го знаем.
Всеки път обаче, Симънс го прекъсваше:
— Може би аз не го знам, Терънс. Наясно си, че Министерството на вътрешната сигурност страда от липса от информация.
После се обръщаше към Майло.
— Моля те, продължавай.
Симънс искаше да узнае всичко.
И Майло се подчини. Разказа историята бавно, като описа подробно всичко. Дори спомена цвета на реното на Айнър.
— Хубава кола е, нали? — попита Симънс.
— Да, агентът има добър вкус.
По-късно, когато Уийвър най-после стигна до срещата си с Угримов, Симънс го прекъсна отново и каза на Фицхю:
— Този Угримов. Включен ли е в списъците ни за арестуване?
Фицхю сви рамене.
— Не знам нищо за него. Майло?
— Не — отговори Майло. — Никога не е нарушавал закона в Съединените щати. Може да дойде тук, когато си поиска, но мисля, че никога няма да го направи.
Симънс кимна и сложи ръце на масата.
— Както и да е, ще стигнем до това след малко, но едно нещо продължава да ме тормози. След като направи всички връзки, ти отиде и уби Том Грейнджър, нали така?
— Да.
— В изблик на гняв.
— Нещо такова.
— Не го вярвам.
Майло се вторачи в нея.
— Преживях ужасно много, Джанет. Човек никога не знае как точно ще реагира.
— И като уби шефа си, унищожи единственото доказателство, което можеше да докаже поне малка част от историята ти.
— Никога не съм твърдял, че съм гений.
Тишината бе нарушена от телефона на Джанет
Симънс. Тя погледна екрана, отиде в ъгъла, притисна пръст към свободното си ухо и отговори. Двамата мъже се загледаха в нея.
— Да. Чакай малко. По-бавно. Какво? Да. Имам предвид, не. Не, не съм го правила. Повярвай ми, нямам нищо общо с това. Не, не го прави. Не докосвай нищо преди да стигна там. Ясно ли е? Ще дойда след… — тя погледна към тях, — … след половин час или четиридесет и пет минути. Просто чакай, ясно ли е?
Тя затвори телефона.
— Трябва да тръгвам.
Двамата мъже примигнаха тъпо.
— Можем ли да продължим утре?
Майло не си направи труда да отговори, но Фицхю промърмори:
— Предполагам, да.
Симънс огледа стаята за разпити.
— Искам го вън оттук.
— Какво? — изненада се Фицхю.
— Разчистих единична килия в ЦЗ. Искам той да е преместен там до сутринта.
ЦЗ беше градския център за задържане, където държаха арестуваните преди делата им. Намираше се в долната част на Манхатън до площад „Фоули“.
— Защо? — попита Майло.
— Да — Фицхю се присъедини към него раздразнено. — Защо?
Симънс погледна към Фицхю и заговори заплашително:
— Защото искам да мога да говоря с него на място, което не контролираш напълно.
Тя прикова очи и в двамата за момент, после излезе.
— Струва ми се, че госпожица Симънс няма доверие на ЦРУ — отбеляза Майло.
— Майната й — отвърна Фицхю. — Тя не може да ми нарежда кога и как да приключа разпитите си. Знаеш защо е толкова въодушевена, нали?
Майло поклати глава отрицателно.
— Имаме руски паспорт с твоето лице. Името е Михаил Евгениевич Властов.
Майло се стресна. Какъвто и да беше планът на Евгени, разкриването на тайната му не можеше да е част от него.
— Откъде го взехте? — попита той.
— Това не те интересува.
— Фалшификат е.
— Страхувам се, че не е, Майло. Дори Управлението не прави толкова добри фалшификати.
— И какво означава това?
Фицхю бръкна в джоба си и извади няколко сгънати листа. Изглади ги на масата. Майло не си направи труда да ги погледне, а прикова очи в тези на по-възрастния мъж.
— Какво е това? — попита той безизразно.
— Информация. Компрометирана информация, озовала се в руски ръце. Информация, до която си имал достъп точно преди да бъде компрометирана.