— Кой?
— Угримов. Роман Угримов. Руснакът от Венеция, за когото ти разказах. Нямах представа защо говореха за него, затова им казах, че съм го виждала само веднъж, когато уби едно момиче. Добавих, че не го харесвах. Попитаха ме кога е станало това и отговорих, че през 2001 г. После казаха, че нямали нужда да чуят повече.
— Какви бяха другите имена?
— Повечето бяха на чужденци. Ролф Винтер или нещо такова.
— Винтерберг?
— Да. И някакво шотландско име. Фицхю.
— Терънс Фицхю?
Тина кимна отново. Погледът на Симънс я окуражи.
— Когато казах, че не зная нищо за него, нито дори кой е, те не ми повярваха. Не знам защо. Нямаше проблем, че не бях чувала за Винтерберг, но не ми повярваха за Фицхю — поклати глава тя. — Зададоха ми следния въпрос: „Майло не ти ли каза нищо за Фицхю и някакви пари?“ Отговорих им, че не ми е казал нищо. Но те продължиха да настояват. По едно време, Джим Пиърсън каза: „Ами нещо за Фицхю в Женева с министъра…“. Но Макс го удари по ръката и той не повтори въпроса. Накрая, след като видяха, че се ядосах, си тръгнаха.
Докато Тина говореше, Симънс отново бе извадила телефона си и пишеше енергично.
— Джим Пиърсън и Макс…
— Не знам.
— Но са представили служебни карти от Управлението?
— Да. Изглеждаха истински. Виждала съм картата на Майло безброй пъти — вечно се озовава в пералнята.
— И не ти споменаха защо те разпитват за Фицхю?
Тина поклати глава.
— Останах с впечатлението, че според Макс са казали прекалено много. Наистина ли мислиш, че те са причинили този хаос? Да, раздразниха ме, но не очаквах подобно нещо от тях.
— Както вече ти казах, Тина, това не е дело на Министерството. В противен случай щях да знам.
— Ами Управлението?
— Може би, но не съм чула нищо и от тях.
Тина се ухили.
— Още си на тъмно, а?
— Точно така — потвърди Симънс, като се надигна. — Добре, да довършим работата. Ако се натъкнете на нещо, чието място не е тук, веднага ме уведомете.
Прекараха следващите три часа в сглобяване на електрониката, разчистване на изпочупените мебели и оправяне на възглавниците. Работата беше изморителна и Патрик отвори бутилка водка. Симънс отказа, но Тина си наля във висока чаша и я изпи на екс. Стефани наблюдаваше всичко това мрачно. Тя прекара повечето време в стаята си, където подреждаше куклите, извадени от местата им. Около седем, когато вече привършваха, тя излезе от спалнята си, хванала запалка с реклама на бар във Вашингтон. „Раунд Робин“ на Пенсилвания авеню, номер 1401.
— Я виж ти — изсумтя Симънс, като нахлузи гумени ръкавици и завъртя запалката в ръка.
— Какво е това? — попита Тина, въодушевена от вида на уликата.
— Странна работа — отвърна Симънс. — Познавам мястото. Свърталище на големи политици. Но може да не се окаже важно.
— Струва ми се голяма тъпотия и некадърност да оставиш нещо зад себе си — отбеляза Тина.
Симънс прибра запалката в найлонов плик и го запечата.
— Ще се изненадаш, ако узнаеш колко смотани са повечето агенти.
— Аз няма да се изненадам — увери ги Патрик.
Тина едва не се засмя. Очевидно бившият й приятел се чувстваше пренебрегнат.
Докато Симънс се приготвяше да си ходи, телефонът й звънна. Тя влезе в кухнята. Тина дочу нетипичен за агентката радостен тон:
— Шегуваш се? Тук? Идеално!
Когато излезе от кухнята обаче, тя отново имаше делови и спокоен вид. Благодари на Патрик за помощта му и дръпна в коридора, където й съобщи, че на следващата сутрин ще се види с Евгени Примаков. Тина изтръпна.
— Той е в Ню Йорк?
— Ще бъде в щаб-квартирата на ООН. Имаме среща в девет часа. Искаш ли да се видиш с него?
Тина се замисли, после поклати глава.
— Трябва да отида в библиотеката и да се погрижа за някои неща.
Тя замълча за миг. Знаеше, че Симънс бе прозряла лъжата й. А истината бе, че се чувстваше ужасена.
— Но може би по-късно… не знам.
— Ще ти дам пълен отчет. Добре ли е?
— Не съвсем — отговори Тина. — Но ще трябва да свърши работа.
12
Фицхю обядва в същия китайски ресторант на Тридесет и трета улица, откъдето бяха поръчали храната на Уийвър. Избра си маса в задната част на заведението, за да не го притесняват и за да обмисли съобщението, получено от Сал.
,Дж. Симънс изпрати молба в 6.15 до директора. Настоява да получи достъп до банковите сметки и телефонни разговори на Терънс А. Фицхю. В момента разглеждат молбата й. “