„Пъркинс се присъединила към Движение Втори юни през октомври 1972 г. Според повечето свидетелства, тя била привлечена в Движението от чаровния Фриц Тойфел. Издържала по-дълго от повечето членове, но била арестувана през 1979 г. и изпратена в затвора „Щамхайм-Щутгарт“. През декември същата година се самоубила в килията си.“
Вратата на Майло се отвори. Трима портиери влязоха вътре и той забеляза, че подутините около очите на Лорънс бяха започнали да изчезват. Лорънс държеше оковите, които окачи на китките и глезените на Майло. После тримата, придружени от затворника си, тръгнаха по коридора към асансьорите. Използваха специална карта-ключ за асансьора, който ги отведе до паркинга на третото подземно ниво.
Отведоха Майло в бял ван, който приличаше на бронираните полицейски микробуси от филмите. В задната му част имаше две стоманени пейки с пробити в тях дупки, към които Лорънс закачи оковите му. След като излязоха на улицата и потеглиха на юг, Майло видя през затъмнения заден прозорец, че бе нощ и попита дали бе петък или събота. Седнал срещу него, Лорънс погледна часовника си.
— Все още е петък, но вече свършва.
— Как е окото ти? Изглежда по-добре.
Лорънс го докосна предпазливо.
— Ще оцелея.
Ванът пристигна на площад „Фоули“, отби към Центъра за задържане и влезе в обезопасения подземен паркинг. Шофьорът показа картата си и заповедта за прехвърляне на затворника на пазачите, които вдигнаха бариерата. Паркираха до стоманен асансьор и изчакаха вратата да се отвори преди да свалят оковите на Майло и да го набутат вътре.
— Тук има ли рум-сървис? — невинно попита Майло.
Другите двама портиери се вторачиха тъпо в него, но Лорънс се ухили.
— Е, поне има единични килии.
— Да бе, като че ли преди не разполагах с такава.
— Хайде, човече.
Имейлът на Симънс бипна и тя прочете отговора на Матю. Последното досие на агент на Управлението на име Джим Пиърсън бе закрито през 1998 г., когато четиридесетгодишният агент умрял от инфаркт.
Значи Джим Пиърсън не беше агент на Управлението. Е, това не бе кой знае каква изненада. Просто бе показал фалшива карта. В Министерството на вътрешната сигурност също нямаше Джим Пиърсън. С какво въобще разполагаше? Разбира се: запалката, която Стефани намери в стаята си. Бар „Раунд Робин“. Свърталище на вашингтонски политици.
Симънс отвори две прозорчета, едното за Камарата на представителите, другото — за щатския сенат. Във всяко от тях намери указателите за персонала и написа „Джим Пиърсън“. В Камарата нямаше такъв, но в сената имаше Джим Пиърсън, който работеше като „помощник по изготвяне на графици“ за републиканеца от Минесота, Нейтън Ървин. Нямаше снимка, само името му. Тя влезе в страницата на Нейтън Ървин и проучи списъка с двадесетте му служители. Джим Пиърсън се появяваше отново, а няколко реда над него бе Максимилиян Гржибовски. Едно от онези сложни полски имена, които измъчена жена лесно би забравила.
В десет, когато телефонът му звънна, Фицхю се бе прибрал в хотел „Мансфилд“. Беше си донесъл бутилка скоч в стаята, но се опитваше да не пие прекалено много.
— Карлос? — каза сенаторът с напрегнат глас.
Фицхю се прокашля.
— Уреди ли работата?
Кратка пауза.
— Никой никога не е подавал подобно искане.
— Чакай малко. Я повтори.
— Казвам, Карлос, че ти ме накара да приличам на глупак. Говорих с главния и той ми се обади по-късно и ми каза, че никой никога не е разпитвал за теб. Абсолютно нищо. Може и да не разбираш това, но тези хора рядко правят услуги. И аз току-що пропилях една от моите възможности.
— Ако не е имало нищо… — започна Фицхю, но сенаторът вече бе затворил.
Прилоша му. Не заради гнева на Нейтън Ървин — беше работил във Вашингтон достатъчно дълго и знаеше, че гневът на един сенатор продължава само до следващата услуга, която му направиш. Притесняваше го съобщението на Сал, което се оказа невярно. През последните шест години Сал бе най-добрия източник на Туризма в Министерството на вътрешната сигурност. Информацията му винаги бе вярна и точна. Но този път бе допуснал грешка.
Или, разтревожи се Фицхю, като допълни чашата си, Министерството бе разкрило Сал и сега го използваше, за да предава дезинформация на Туризма. Възможно ли бе това?
Той остави скоча настрани и извади лаптопа си. Отвори имейла си и написа бързо съобщение до Сал: