— Имам нужда от лекар! — изкрещя жената.
— Аз… — започна той и се огледа наоколо.
Анджела и Доудъл бяха изчезнали. Чуваха се само стъпките им някъде зад ъгъла.
— Доведи проклетия лекар! — изрева жената до ухото му.
Далеч зад ъгъла се чуха три резки изстрела от пистолета на Анджела.
Чарлз извади телефона си. Жената беше ужасена, затова той й прошепна успокоително, че всичко ще е наред, после набра 118, номера на италианската служба за спешни случаи. На несръчен, прекалено тих заради ранените му дробове италиански, той обясни, че на „Рио Тера Барба Фрутариол“ ражда жена. Обещаха му да изпратят помощ. Той затвори. Кръвта му вече не образуваше вадички, а се бе стекла в голяма локва.
Бременната вече бе по-спокойна, но все още се мъчеше да си поеме въздух. Изглеждаше отчаяна. Чарлз я хвана за ръката и тя стисна неговата с неочаквана сила. Той погледна над масивния й корем и видя мъртвото, облечено в розово, момиче. В далечината Анджела се появи със странна походка. Беше превита и залиташе като пияна.
— Кой, по дяволите, си ти? — най-после успя да попита бременната.
— Какво?
Тя си пое дъх и стисна зъби.
— Имаш пистолет.
Валтерът все още беше в ръката му. Той го пусна и оръжието изтрака на земята. Очите му се замъглиха.
— Кой… — каза жената измъчено. — Кой, по дяволите, си ти?
Чарлз се задави, затова спря и стисна ръката й по-силно. После опита отново.
— Аз съм турист — каза той, но докато припадаше на паветата осъзна, че вече не е такъв.
ПЪРВА ЧАСТ
СРЯДА, 4 ЮЛИ ДО ЧЕТВЪРТЪК, 19 ЮЛИ 2007 г.
1
Тигъра. Това бе прякор, който вършеше чудесна работа в Югоизточна Азия или Индия. Именно поради тази причина, Управлението отдавна бе приела, че наемният убиец е от азиатски произход. Едва след 2003 г., когато бе разпознат на няколко снимки, всички осъзнаха, че е европеец. А това повдигаше въпроса: Защо го наричат Тигъра?
Психолозите от Управлението, разбира се, не бяха съгласни с мнението на останалите. Ревностен последовател на Фройд твърдеше, че убиецът страда от сексуална дисфункция, която се опитва да скрие. Друг смяташе, че прякорът е свързан с легендата за китайските „момчета-тигри“ — обикновени хлапета, които се превръщали в тигри, когато влизали в гората. Психоаналитик от Ню Мексико сподели теорията си, че прякорът произхождал от североамериканския индиански символ за тигър, който означавал „увереност, спонтанност и сила“. Фройдистът реагира с изразителна бележка, в която питаше: „Откога в Северна Америка има тигри?“ Майло Уийвър не се интересуваше от тези спорове. Тигъра, който сега пътуваше под името Самюъл Рот (израелски паспорт № 6173882, роден на 19/6/1966), бе пристигнал в Съединените щати от Мексико. Бе кацнал в Далас и Майло прекара последните три нощи по дирите му, настанен в шевролет, взет под наем от летището в Далас. Почти незабележими следи го бяха отвели на югоизток към съсипания от урагана Ню Орлийнс, после на север през Мисисипи. Късно предната вечер, близо до Файет, Том Грейнджър му се обади от Ню Йорк.
— Съобщението току-що пристигна, приятел. Заловили са Самюъл Рот в Блекдейл, Тенеси. Арестували го за домашно насилие.
— Домашно насилие? Не е той.
— Описанието съвпада.
— Добре — съгласи се Майло и се вторачи в омазаната с кока-кола карта, разлюляна от топлия вечерен вятър, където Блекдейл бе обозначен с малка точка. — Уведоми ги, че пристигам. Кажи им го да приберат в единична килия. Ако въобще имат такава.
Докато пристигне в Блекдейл в Деня на независимостта, спътниците му бяха смачкани пликове и чаши от „Макдоналдс“, разписки за магистрални такси, опаковки от шоколад и две празни бутилки „Смирноф“. Нямаше обаче никакви фасове — бе спазил поне обещанието, което бе дал на жена си. В претъпкания му портфейл имаше още разписки — вечеря в Далас, барбекю в Луизиана, мотели в Сълфър, Луизиана и Брукхейвън, Мисисипи както и купчина разписки от бензиностанции, платени със служебната му кредитна карта от Управлението.
Майло бе убеден, че нямаше да хареса Блекдейл. Беше извън предпочитаната от него зона от метрополиси на двадесет и първи век. Сгушен в пустеещите земи на окръг Хардеман, между любимия на Елвис Мемфис и река Тенеси, близо до границите с Мисисипи и Алабама, Блекдейл не изглеждаше обещаващ. На всичкото отгоре, докато влизаше в града, той осъзна, че по никакъв начин нямаше да успее да се върне навреме за рецитала на дъщеря си днес следобед в Бруклин.