Симънс кимна, сякаш цялата история й звучеше съвсем логична, макар да не бе така. Беше прекалено млада, за да познава подробностите на Студената война, а историите на родителите й за революционните години — шестдесетте — звучаха банално. За нея влюбването в революционер означаваше влюбване в бомбаджия-самоубиец, който крещи несвързани цитати от Корана.
— Баща й Уилям — каза тя. — Елън не говореше с него, нали?
Усмивката напусна лицето на Примаков.
— Не. И никога не бих я окуражил да го направи. Този човек е истинско лайно. Знаете ли какво бе направил на Елън? И на сестра й, Уилма?
Симънс поклати глава отрицателно.
— Дефлорирал ги. На тринадесетгодишна възраст. Като подарък за рождените им дни.
Въпреки десетките изминали години, гневът не бе напуснал Примаков.
— Когато си помисля за всички добри хора, които загинаха, убити от моите и вашите хора през последните шестдесет години, намирам за крайно несправедливо и унизително, че подобен човек продължава да диша.
— Е, не живее добре.
— Самият живот е прекалено добър за него.
14
Симънс нямаше да успее да стигне до Центъра за задържане за разпита на Уийвър в десет часа, затова се извини и се обади по телефона. Фицхю вдигна след второто позвъняване.
— Да?
— Слушай, ще закъснея малко. Може би около половин час.
— Какво става?
Тя едва не му отговори, но си промени решението.
— Моля те, просто ме изчакай във фоайето на центъра.
Докато Симънс се върна до масата, Примаков бе изял половината си закуска. Тя се извини за прекъсването на разговора им, после го подтикна да продължи.
— И вие станахте любовник на Елън.
— Да — потвърди той, като избърса устата си със салфетка. — През есента на 1968 г., в продължение на около два месеца, бяхме любовници, за моя бурна радост. После, един ден Елън изчезна. Тя и приятелите й просто се изпариха. Изпаднах в шок.
— Какво се случи?
— Самият Арафат ми разказа. Опитали да се измъкнат потайно през нощта и били заловени, разбира се, и задържани в малка стаичка в покрайнините на лагера. Извикали Арафат, за да вземе решение. Елън му обяснила, че тя и приятелите й се канели да изнесат битката от Близкия Изток и да я внесат в Америка. Щели да накажат онези, които помагали на Израел.
— Имаш предвид, канели се да убиват евреи?
— Да — кимна Примаков. — Арафат й повярвал и ги пуснал, но Елън… — той вдигна ръце, сякаш в благословия. — Каква жена! Измами един от най-големите лъжци в света. Тя не се интересуваше от избиването на евреи — не беше антисемитка.
След година в терористичен лагер, ежедневно надъхване и карти на Израел с отбелязани мишени? Симънс не беше убедена.
— Откъде знаете? — попита тя.
— Самата Елън ми каза. Шест месеца по-късно, през май 1969 г.
— И вие й повярвахте?
— Да, повярвах й — отговори Примаков и искреността му накара и Симънс да повярва. — Тогава бях изпратен в Западна Германия, за да проверя радикалните студентски групи, които тъкмо започваха да разбиват банки и универсални магазини. Един ден в Бон чух, че някаква американка ме търси. Сърцето ми подскочи. Наистина. Надявах се да е Елън и беше тя. Но сега вече бе сама и бягаше. Тя и приятелите й обрали банка и подпалили полицейски участък. Избягала в Калифорния и потърсила помощ от любимите си Черни пантери, но те й казали, че е луда. После си спомнила взривяването на магазин „Шнайдер“, извършено от Андреас Баадер и Гудрун Енслин предишната година. Помислила, че те ще споделят чувствата и възгледите й — той въздъхна и облиза устни. — И така стана. После, няколко седмици след пристигането й, чула за пълничък руснак, който задавал въпроси.
— Пълничък? — учуди се Симънс.
Примаков сведе очи към слабото си тяло.
— В онези дни не се тревожех достатъчно.
— Как мина срещата?
Руснакът поклати глава и се усмихна.
— Отначало беше делова работа. Както Елън казваше: „Сексуалните връзки, които пречат на революционния процес, са унищожителна буржоазна сантименталност“. Може и да беше права, не знам. Знам само, че бях лудо влюбен в нея и, когато ми поиска доклад за революционната дейност в Западна Германия, аз незабавно изпълних молбата й. Запознах я с някои другари, които я сметнаха за откачена. Мислеха, че някои от по-радикалните й идеи показват признаци на неуравновесеност. Нали разбирате, немските бойци действаха като семейство, а тогава Елън отхвърляше дори идеята за семейство като буржоазна. Както и да е, отново станахме любовници, а после тя забременя. В края на шестдесет и девета. Взимаше противозачатъчни, но предполагам, че понякога е забравяла. Все пак, беше прекалено заета да планира световната революция.