Примаков поглади бузата си отново и Симънс зачака.
— Искаше да направи аборт. Възпротивих се. Ставах все по-буржоазен и исках дете, което да ни обвърже. Но с баща като нейния, как въобще тя можеше да види семейството в положителна светлина? Попитах я кой ще продължи революцията, ако революционерите нямат деца. Мисля, че това я убеди. Името Майло беше нейна идея. По-късно научих, че Майло било името на любимото й куче, когато била малка. Странна работа. Тогава промени и собственото си име и стана Елза. Отчасти заради безопасността — аз я снабдих с нови документи, но имаше и психологически момент. Бебето беше новото й навлизане в революционния свят. Елън смяташе, че и тя трябва да бъде преродена като освободена жена.
— Останахте ли заедно? — попита Симънс.
Примаков поклати глава отрицателно.
— Каква ирония, нали? Исках Майло, защото смятах, че ще обвърже Елън по-силно с мен. Но сега тя вече се чувстваше сто процента свободна жена. А аз бях дребен буржоа. „Случаен пенис“ — така ме наричаше. Имаше и други случайни пениси на разположение. Аз станах един от многото.
— Сигурно ви е наранило.
— Много, агент Симънс. Наистина. В най-добрия случай бях детегледач от време на време, когато Елън изчезваше някъде с другарчетата си, за да започнат прочутите си бойни акции. Сдобих се със син, но изгубих любимата си. Накрая, обзет от чувство за безпомощност, настоях да се оженим. Какво въобще си мислех? Бях направил последния буржоазен компромис и тя не искаше синът й да бъде отровен от тъпите ми идеи. Вече беше 1972 г. и Фракция Червена армия се вихреше с пълна сила. Москва ми дишаше във врата и настояваше да установя контрол над проклетите хлапета. Когато им съобщих, че положението е неконтролируемо, ме отзоваха обратно. Бях напълно отчаян. Дори се опитах да отвлека Майло — засмя се той тъжно. — Наистина се опитах. Възложих задачата на двама от най-добрите ми хора, но тъкмо тогава бе пристигнал нов агент от Москва, който душеше наоколо. Той уведоми шефовете и те незабавно промениха заповедите на агентите ми. Собствените ми хора бяха принудени да ме отведат в Москва.
Примаков си пое дъх и издиша шумно, загледан в оживения ресторант.
— И така, скъпа, напуснах Западна Германия опозорен.
— Знаете ли нещо за това, което се случи по-късно?
— Много — призна той. — Все още разполагах с достъп до докладите. Следвах кариерата на Елън по начина, по който тийнейджърките следят любимите си певци. Делата на Фракция Червена армия бяха по всички вестници из Европа. Но не бяха успели да арестуват Елън. Чух, че избягала в Източна Германия с бебето, а после се върнала и се присъединила към Движение Втори юни. През 1974 г. полицията откри трупа на Улрих Шмукер в Грюнвалд. Беше убит от другарите си от Движение Втори юни. Дали Елън е била там? Дали е участвала в екзекуцията му? Не знам. Но след три месеца се появила в Северна Каролина в дома на сестра си. Помолила Уилма да отгледа Майло като свое дете. Елън сигурно е знаела, че няма да свърши добре и е решила, че това е единственият начин да предпази детето. Не настояла за радикално образование, само помолила никога да не го водят при дядо и баба. И те изпълнили молбата й.
— А после била арестувана.
Примаков кимна.
— През 1979 г. А по-късно същата година се обеси на собствения си панталон.
Джанет Симънс се облегна назад. Стори й се, че тъкмо бе изслушала историята на цял един живот. Загадъчен живот, пълен с неясности и празнини, но все пак живот. В момента, желанието й бе да седне с Елън Пъркинс и да я разпита за всяко решение, което някога бе взела. Не можеше да разбере любовта на Примаков към подобна неуравновесена жена, но вълнението… Тя пропъди мислите от главата си.
— И така, Майло заживя в Северна Каролина с леля си и чичо си. Знаеше ли кои са те и коя е майка му?
— Да, разбира се. Уилма и Тио бяха честни хора, а Майло бе на четири години, когато заживя с тях.
Помнеше майка си добре. Но това бе тайна. Елън вярваше, че ако властите узнаят за съществуването на Майло, ще го използват, за да се доберат до нея. Затова Уилма и Тио казаха на всички, че го взели от агенция за осиновяване. Уилма ми съобщи, че Елън понякога пристигала под фалшиво име, за да види Майло. Обикновено научавали за посещението й по-късно. Чукала на прозореца на Майло, той излизал навън и двамата се разхождали през нощта. Това ужасявало Уилма. Тревожеше се, че Майло би тръгнал с всеки, който потропа на прозореца му. А после, когато Майло бе на девет годинки, посещенията спрели.