— Аз… — Симънс отново замълча. — Говорите така, сякаш ООН има разузнавателна агенция.
— Моля ви! — възкликна Примаков. — ООН няма нищо подобно. Вашата страна не би позволила подобно нещо. Разбира се, ако някой иска да сподели определена информация с нас, бихме били глупави да не я приемем.
— Какво каза Анджела?
— Категорично не. Беше голяма патриотка. Дори се опитах да подсладя офертата. Казах й, че ООН се интересува от залавянето на Тигъра. Но тя все пак отказа.
— Кога стана това?
— Миналата година. През октомври.
— Знаете ли колко работа е свършила Йейтс след това по издирването на Тигъра?
— Имам известна представа.
— Откъде научихте?
— Винаги, когато разполагах с нещо, я захранвах с информация.
Двамата приковаха очи един в друг за момент, после Примаков продължи:
— Слушайте, ние не искахме славата за залавянето на Тигъра. Искахме само да го спрем. Убийствата му разстройваха европейската икономика и причиняваха размирици в Африка. Обикновено Анджела не знаеше, че информацията идваше от нас. Просто се смяташе за голяма късметлийка. И може да се каже, че беше.
— Ами Майло?
— Какво за него?
— Защо не го захранвахте с информация? Той също издирваше Тигъра.
Примаков се замисли преди да отговори.
— Майло Уийвър е мой син. Обичам го, да. Направих всичко възможно, за да не проваля кариерата му заради това, че съм негов баща. Но също така знам, че като мой син, той има моите собствени слабости.
— Какви например?
— Не е толкова умен колкото Анджела Йейтс. Той залови Тигъра, да, но само защото Тигъра искаше да бъде заловен. Не ме разбирайте погрешно, госпожице Симънс. Майло е много умен. Просто не е толкова умен колкото старата си приятелка.
Примаков лапна парче от изстиналата си закуска, а Симънс каза:
— Наистина сте добре информиран, Евгени.
Той наклони глава.
— Благодаря ви.
— Какво знаете за Роман Угримов?
Примаков изпусна вилицата си, която изтрака върху чинията.
— Извинете ме, госпожице Симънс, но Роман Угримов е същото лайно като дядото на Майло. Поредният педофил. Знаете ли това? Преди години уби малолетната си бременна приятелка във Венеция, само за да подсили тезата си.
Той бутна чинията си настрани, напълно изгубил апетита си.
— Познавате ли го лично?
— Не толкова добре като вас.
Симънс се изненада.
— Като мен?
— Или поне като ЦРУ. Управлението създава странни приятелства.
— Чакайте — спря го Симънс. — Угримов може да се е срещал с някои от служителите на Управлението, но ЦРУ не работи с него.
— Моля ви, не се преструвайте — каза старецът. — Разполагам със снимки на Угримов, който вечеря приятелски с един от служителите ви.
— Кой по-точно?
— Има ли значение?
— Да, наистина има. Кой се е срещал с него?
Примаков стисна устни, помисли и поклати глава.
— Не помня, но мога да ви изпратя копие от снимките, ако искате. Направени преди година в Женева.
— Женева — прошепна Симънс, после се поизправи. — Можете ли да ми изпратите копието днес?
— Да, където поискате.
Симънс извади бележник и химикалка и започна да пише.
— Ще бъда в Центъра за задържане. Ето адреса. Вашите хора могат да предадат плика на охраната, с моето име на него.
— Тя откъсна страницата и му я подаде.
Примаков я прочете и я сгъна.
— Ще отнеме няколко часа да свърша работата. Един часът добре ли е?
— Идеално — кимна тя, като погледна часовника си — десет и петнадесет. — Благодаря ви, Евгени.
Надигнаха се и той протегна ръка. Симънс му подаде своята и той отново я поднесе към устните си и я целуна.
— Удоволствието беше мое — каза той сериозно. — Не забравяйте махалото на Фуко, госпожице Симънс. Синът може да твърди, че е виновен в убийство, но въпреки годините раздяла, го познавам по-добре от вас. Никога не би убил баща си.
15
Стаята за разпити в Центъра за задържане приличаше на онази в Управлението, но с една съществена разлика — прозорец. Малък, вграден нависоко и обезопасен с решетки, но Майло все пак видя слънчева светлина за първи път от три дни. Не беше осъзнавал колко му липсваше.
Все още окован, той бе настанен на стол от учтив надзирател на име Грег. Те влязоха след пет минути. Симънс си оставаше върховният професионалист, но Фицхю изглеждаше нервен. Под очите му имаше торбички и държеше ръцете си скръстени пред гърдите. Нещо ставаше.