Майло продължи историята си. Кацането на летище „Кенеди“, наемането на кола, пътуването до езеро Хопатконг, паркирането на около километър оттам и разходката през гората. Както и преди, Симънс често го прекъсваше и разпитваше за подробностите.
Разговорът с Грейнджър бе предаден набързо:
— Той беше уплашен. Усетих го веднага. Отначало твърдеше, че нямал нищо общо с връзката между Трипълхорн, Угримов и Тигъра. После призна, че знаел нещо по въпроса, но заповедите не били издадени от него. Някой над него ги издавал.
— Кой?
Майло поклати глава и погледна Фицхю, който дъвчеше вътрешността на бузата си.
— Не ми каза — отговори той. — Опита се да превърне цялата история в заговор на най-високите нива на властта и т. н. Обясни ми, че това било част от плана да се прекъсне доставката на петрол за Китай.
— Повярва ли му?
Майло се поколеба, после кимна.
— Да, повярвах. Но мисля, че историята приключи с него. Всъщност, дори го знам. Вече ви споменах колко разстроен бе той от факта, че Аскът сега е начело на Управлението.
— Да — кимна Симънс. — Прочетох записите от разпитите.
— Том беше ужасен. По онова време си мислех, че просто се тревожи за отдела си и дали някои от хората му ще бъдат съкратени. Но това не бе достатъчно да го разстрои толкова много. Страхуваше се, че страничният му проект ще бъде провален. Кой не ми показа досието на Тигъра? Кой се постара да не даде възможност на мен и Анджела да работим заедно, за да го заловим? Том.
— Да — призна Симънс. — А кой даде на Тигъра досието ти и се увери, че той ще те потърси в даден момент?
Майло не отговори веднага и Симънс го направи вместо него.
— Том.
Майло поклати глава.
— Това обаче се обърна срещу него. Том предаде досието ми на Тигъра, като се надяваше, че той ще ме намери и ще се погрижи за мен.
— Том е смятал, че Тигъра ще те убие.
— Да.
— Продължавай.
Майло обясни, че Грейнджър искал отчаяно да се отърве от проблемите.
— И какъв е най-добрият начин да го направиш? Хвърляш вината върху тези над теб.
— Хора като господин Фицхю? — предположи Симънс усмихнато.
Отначало, Фицхю не се усмихна, но после се насили да го направи и се наведе напред.
— Да, Майло. Грейнджър опита ли се да опетни доброто ми име?
— Разбира се. Но какво друго можеше да каже? Обвини всеки, за когото можа да се сети. Всеки освен себе си.
— И ти го уби — подтикна го Фицхю.
— Да, убих го.
Симънс кръстоса ръце пред гърдите си и се вторачи в Майло, после каза:
— В къщата, точно до предната врата, е умрял още някой. Навсякъде имаше кръв. А и три прозореца бяха разбити. На стълбите към втория етаж намерихме седем гилзи.
— Да. Това беше Трипълхорн.
— Ти ли го уби?
— Понеделник вечерта разпитвах Том няколко часа. Не знам как го е направил, но някак си осъществи връзка. Може би вече ме бе очаквал и се бе подготвил. Но на сутринта пристигна Трипълхорн. Заклещи ме на стълбите и извадих късмет да го прострелям първи.
— Къде беше Том, когато това се случи?
— В кухнята. Предполагам, че е разбил прозорците, търсейки начин да избяга.
— Да избяга? — прекъсна го Симънс. — Но прозорците бяха разбити отвън.
Майло замълча и се размърда неудобно. Радваше се, че Симънс помни подробностите ясно.
— Както вече казах, не знам. Знам само, че Том се измъкна. Стоях до трупа на Трипълхорн, когато го видях да тича покрай къщата. Дори не се замислих. Бях бесен. Взех пушката на Трипълхорн, прицелих се и стрелях два пъти.
— Веднъж в челото и веднъж в рамото.
Майло кимна.
— А Том бягаше?
— Да.
— И все пак бе прострелян отпред.
Майло примигна и се опита да прикрие удоволствието си. Примаков се оказа прав за всичко.
— Извиках името му. Той спря и се завъртя назад.
Изражението на Симънс показваше, че тя вече знаеше това.
— Но има нещо странно — каза тя.
Майло, вторачен в масата, не си направи труда да попита какво беше странното.
— Отървал си се от трупа на Трипълхорн, но не и от този на Грейнджър. Защо, Майло?
Той поклати глава и отказа да срещне погледа й.
— Мислех, че ако се отърва от Трипълхорн, балистиката ще види, че куршумите отговарят на тези от пушката му. И тогава щяха да започнат да издирват него вместо мен. Забравих обаче, че той не съществува. Трипълхорн беше специалист по черните операции.
— Имаш предвид, турист?
Майло вдигна очи към нея, а Фицхю се размърда на стола си и попита:
— За какво говориш, Джанет?