Но все пак хареса Блекдейл и шерифа му, Мани Уилкокс. Изпотеният възпълен служител на закона прояви изненадваща любезност към човека от най-презираната професия и не зададе нито един въпрос относно юрисдикцията върху затворника. Това подобри настроението на Майло. Сладката лимонада, поднесена от мустакат помощник-шериф на име Лесли, също помогна. Участъкът бе добре зареден с лимонада, приготвена от съпругата на Уилкокс, Айлийн, а махмурлукът на Майло се нуждаеше точно от това.
Мани Уилкокс избърса потта от слепоочията си.
— Разбираш, че ще трябва да подпишеш няколко формуляра, нали?
— Да, очаквах го — кимна Майло. — Би ли ми разказал как го заловихте?
Уилкокс вдигна чашата си и огледа запотеното стъкло, после подуши въздуха. Майло не се бе къпал от два дни. Доказателството бе изписано по лицето на шерифа.
— Заслугата не беше наша. Приятелката му свърши работата. Кати Хендриксън. Момиче на повикване от Ню Орлийнс. Очевидно не харесала начина, по който правел любов. Обадила се на 911. Съобщила им, че този тип е убиец. Биел я.
— Просто ей така?
— Да, просто ей така. Прибрахме го късно снощи. Предполагам, че вие сте научили новината от диспечера на 911. Проститутката имаше няколко синини и окървавена устна. Проверихме името в паспорта му. Израелски. После намерихме в колата му друг паспорт. Италиански.
— Фабио Ланцети — каза Майло.
Уилкокс разпери покритите си с мазоли ръце.
— Точно така. Тъкмо го набутахме в килията, когато вие ни се обадихте.
Звучеше направо невероятно. Преди шест години, все така неуравновесен и живеещ под друго име, Майло се бе сблъскал за първи път с Тигъра в Амстердам. През следващите шест години бяха засичали този тип в Италия, Германия, Арабските емирства, Афганистан и Израел и той винаги им се бе изплъзвал. А сега бе заловен в мизерен мотел до границата с Мисисипи, предаден от луизианска проститутка.
— Нищо повече? — попита той шерифа. — Никой друг не ви подаде информация? Само жената?
— Точно така — потвърди Уилкокс. — Но този тип, Сам Рот… това въобще истинското му име ли е?
Майло реши, че шерифът заслужава нещо в отплата на любезността си.
— Мани, не сме сигурни кое е истинското му име. Всеки път, когато се появи на радара ни, то е различно. Но приятелката му може да знае нещо. Къде е тя сега?
Шерифът се заигра притеснено с чашата си.
— Обратно в мотела. Нямахме причина да я задържим.
— Искам и нея.
— Лесли може да я доведе — увери го Уилкокс. — Но кажи ми, шефът ти спомена нещо за това… този тип наистина ли е наречен Тигъра?
— Ако е този, за когото мислим, да. Това е името му.
Уилкокс изсумтя изумено.
— Не прилича на тигър сега. По-скоро на котенце. И ходи странно, сякаш няма сили.
Майло довърши лимонадата си и Уилкокс му предложи още.
— Не се заблуждавай, шерифе — каза Майло. — Помниш ли историята във Франция миналата година?
— Президента им?
— Не. Министъра на външните работи. А в Германия — шефа на ислямистка групировка.
— Терорист?
— Религиозен водач. Колата му експлодира заедно с него вътре. А в Лондон онзи бизнесмен…
— Онзи, който купи авиолинията! — извика Уилкокс, доволен, че бе чувал поне за някой от убитите. — Не ми казвай, че този загубеняк е очистил и него. Трима души?
— Тези са само от последната година. А той е в бизнеса поне от десет години.
Шерифът повдигна вежди и Майло осъзна, че бе казал достатъчно. Нямаше нужда да плаши човека.
— Но както казах, шерифе, трябва да поговоря с него, за да съм сигурен.
Уилкокс почука с кокалчетата си по бюрото.
— Добре тогава. Да ти уредим разговора.
2
Шерифът бе натъпкал трима пияни и двама грубияни, биещи съпругите си, в обща килия, оставяйки Самюъл Рот в единична килия със стоманена врата и без прозорец. Майло надникна през решетките на вратата. Флуоресцентната лампа на тавана осветяваше мизерно легло и алуминиев клозет.
Според Грейнджър, упоритото издирване на Тигъра от страна на Майло бе направо маниакално. През 2001 г., веднага след като се бе съвзел от раните си във Виена и се бе оттеглил от „туризма“, Майло реши, че докато колегите му си губеха времето в търсенето на Най-прочутия мюсюлманин в света някъде из Афганистан, той щеше да посвети своето на хирургическите ръце на тероризма. Като цяло, терористичните актове бяха груба и мръсна работа. Но когато човек като Бин Ладен или Ал Заркауи искаше да очисти определена личност, и той подобно на всички останали, се обръщаше към професионалистите. А в бизнеса с поръчковите убийства, малцина бяха по-добри от Тигъра.