Майло отпусна рамене изморено.
— Не знам какво да мисля, Джанет.
— Тогава може би ще ми отговориш на един въпрос.
— Познаваш ме, Джанет. Винаги се радвам да помогна.
— Какво прави през онази седмица в Албъкърки?
— Както ти казах, пиянствах. Пиях, ядох и спах. И мислих. После взех самолета за Ню Йорк.
— Да — каза тя и се изправи, тъй като вече й бе писнало. — И аз смятах, че ще кажеш това.
НАЧАЛОТО НА ТУРИЗМА
ПОНЕДЕЛНИК, 1 CЕПТЕМВРИ ДО ВТОРНИК, 11 СЕПТЕМВРИ 2007 г.
1
Още в самото начало той знаеше как ще свърши, въпреки всички страхове и съмнения, предизвикани от строгия затворнически режим. Беше създаден да окуражава съмнения във всичко, свързано с външния свят, дори в стара руска лисица. Затворът нареждаше: „Будиш се в този час, в онзи час ядеш. По средата на деня е време за физически упражнения в двора.“ А в двора мислите ти прескачаха високите стени и човек започваше да си въобразява какво ли ставаше навън точно в този момент. Скоро обаче започнаха да го безпокоят странните светски отношения в затвора. Банда латиноамериканци ти намеква, че не те бива на баскетбол, банда чернокожи ти казва, че това е тяхното място. Скинхедите ти обясняваха, че трябва да се движиш с тях, тъй като си бял и техен брат. А ако човек отхвърлеше всички тях, както постъпи Майло, мислите му се връщаха обратно в затвора, където се опитваше просто да остане жив.
През първите три седмици от затворничеството му, което продължи месец и половина, три пъти се опитаха да го убият. Първият нападател беше плешив фашист, който смяташе, че ръцете му са достатъчно добро оръжие, докато Майло ги смаза в решетките на съседната килия. В два други случая го нападнаха с ножове, направени от заострени кухненски прибори, докато приятелите им държаха Майло здраво. Тези случаи го отведоха в клиниката с белези по гърдите, бедрата и задника.
Два дни по-късно вторият нападател, вероятно нает от криминалната организация в Нюарк, бе намерен мъртъв, удушен безмълвно и без нито един отпечатък по него, под скамейките на чернокожата банда. Майло бе обграден със стена от мълчание. Беше трън в петите им, но понякога бе по-разумно да оставиш тръна на мястото му, за да не предизвика инфекция.
От време на време го посещаваше специален агент Джанет Симънс. Искаше да потвърди подробности от историята му. Понякога за баща му, друг път за Трипълхорн, чийто труп бе открит в планина Китанини, на запад от езеро Хопатконг. Майло я разпитваше за Тина и Стефани, а Симънс винаги отговаряше, че са добре. Защо тогава не идваха да го видят? Симънс се притесняваше от въпроса.
— Според мен Тина мисли, че за Стефани ще е трудно да приеме това положение.
След три седмици, докато Майло си почиваше в клиниката, Тина най-после дойде. Сестрата го изведе с инвалидна количка до стаята за посещения, където си говориха по телефона, разделени от брониран плексиглас.
Въпреки обстоятелствата или пък точно заради тях, Тина изглеждаше великолепно. Беше свалила няколко килограма и това подчертаваше високите й скули по нов начин. Майло непрестанно докосваше прозореца между тях, но Тина не отвръщаше на закачките му. А когато говореше, звучеше, сякаш четеше специално подготвено изявление.
— Не разбирам нищо, Майло. В един момент заявяваш на всички, че си убил Том, а в следващия Джанет Симънс ми съобщава, че не си го извършил. Кое от двете е лъжа, Майло?
— Не убих Том. Това е истината.
Тина се усмихна широко. Вероятно изпита облекчение от отговора и каза:
— Знаеш ли, странното е, че бих могла да го приема. Ако си убил кръстника на Стефани, наистина бих могла да го приема. Вярвах ти изцяло в продължение на много години и бих могла да повярвам, че си го убил по основателна причина. Да, бих повярвала, че имаш оправдание за убийството. Разбираш ли? Това е вяра. Но другото… Баща ти… Господи!
Каквито и думи да си бе подготвила за случая, вече бяха забравени.
— Колко дълго щеше да чакаш, за да ми разкажеш за всичко това? Колко дълго преди Стефани да открие, че има дядо?
— Съжалявам за това — отговори той. — Просто… лъжех за това откак бях дете. Излъгах Управлението. А след известно време, лъжата се превръща в истина.