В очите на Тина проблясваха сълзи, но не се разплака. Нямаше да си позволи да рухне, не и в стаята за посещения в затвора в Ню Джърси.
— Не е достатъчно добро. Разбираш ли? Просто не е достатъчно добро.
Той се опита да смени темата.
— Как е Стеф? Какво знае?
— Мисли, че си в командировка. Дългосрочна.
— И?
— И какво? Искаш да чуеш, че баща й й липсва? Да, така е. Но знаеш ли какво? Истинският й баща, Пат, се притече на помощ. Взима я от детегледачката, дори готви. Оказа се свестен човек.
— Радвам се — излъга Майло.
Ако Патрик правеше Стефани щастлива, добре, но Майло просто не вярваше, че Патрик щеше да остане наоколо достатъчно дълго. Не беше стабилен и постоянен човек. Въпреки желанието си, той зададе най-идиотския въпрос:
— Вие двамата…
— Ако сме заедно, това вече не е твоя работа, нали?
Майло не можа да понесе повече. Понечи да се изправи, но раната от ножа в гърдите му го отметна назад. Тина забеляза изписаната по лицето му болка.
— Хей, добре ли си?
— Добре съм — отговори той, затвори телефона и повика пазача да го отведе обратно в клиниката.
На десети септември, понеделник, специален агент Джанет Симънс го посети за последен път. Съобщи му, че най-после е събрала всички доказателства. Не му обясни защо бе нужно толкова дълго време. Кръвта в къщата на Грейнджър отговаряла на тази на трупа, намерен в планината. Симънс поискала услуга от французите и намерили следа от ДНК-то на трупа върху шишенцето с приспивателни в апартамента на Анджела Йейтс.
— Не разбирам, Майло. Ти беше невинен. Не си убил нито Грейнджър, нито Анджела. Не знам какво да мисля за Тигъра.
— И него не съм убивал — помогна й Майло.
— Добре. Не си убивал никого. Знам и още нещо — никога не си сключвал сделка с Фицхю, за да предпазиш семейството си. Това беше измислица.
Майло не отговори.
Симънс се наведе към прозореца.
— Защо тогава не ми каза истината в самото начало? Защо бе нужна цялата тази дезинформация? Защо се наложи баща ти да ме манипулира? Адски унизително. Аз съм разумен човек, щях да те изслушам.
Майло се замисли. През всички онези часове на деветнадесетия етаж, бе искал да постъпи точно по този начин. Но после си припомни защо.
— Нямаше да ми повярваш.
— Можеше и да ти повярвам. А и дори и да не ти бях повярвала, щях да проверя историята ти.
— И нямаше да намериш никакви доказателства — каза той, после си спомни какво му бе казал Тигъра преди два месеца. — Налагаше се да говоря уклончиво, тъй като никой добър разузнавач не вярва на нищо, което му кажат. Единственият начин да те накарам да повярваш бе ти сама да откриеш истината, при това без да знаеш, че аз те водех към нея.
Симънс се вторачи в него. Вероятно се чувстваше манипулирана или глупава. Майло не бе сигурен. Напоследък не бе сигурен в нищо. Накрая, тя каза:
— Добре. Ами сенаторът? Баща ти изпрати двама типове, представящи се за помощници на сенатор Нейнън Ървин, които после пък се представиха за хора на Управлението. Защо ме поведе към сенатора?
— Ще трябва лично да го попиташ.
— Не знаеш ли?
Майло поклати глава.
— Предполагам, че сенаторът е свързан с всичко, но баща ми никога не ми каза.
— Какво ти каза?
— Да му се доверя.
Симънс кимна бавно, сякаш доверието бе непозната за нея идея.
— Е, предполагам, че свърши работа. А утре, след като приключим с документацията, ще бъдеш свободен.
— Свободен?
— Името ти бе изчистено, нали?
Тя се облегна на стола, притиснала слушалката до ухото си.
— Ще дам на директора на затвора плик с малко пари. Не много, просто достатъчни да си купиш билет за там, където отиваш. Имаш ли нужда от място, където да отседнеш?
— Имам квартира в Джърси.
— А, да, апартамента на Долан — кимна тя и погледна рамката на прозореца. — Не съм говорила с Тина от известно време. Ще се видиш ли с нея?
— Тя се нуждае от още време.
— Вероятно си прав — съгласи се Симънс и замълча за момент. — Мислиш ли, че си струваше?
— Какво?
— Цялата тайнственост относно родителите ти. Попречи на кариерата ти, а Тина е… ами може да си съсипал брака си.
Майло не се поколеба да отговори, тъй като бе размишлявал безкрайно дълго по въпроса.
— Не, Джанет. Въобще не си струваше.
Разделиха се любезно и Майло се прибра в килията, за да събере вещите си. Четка за зъби, няколко романа и бележник. Малък подвързан бележник, в който бе започнал да превръща мита в действителност. На външната корица бе написал:,Черна книга“.