— Добре, определено не си мотивиран от мисълта за собственото си благополучие. В противен случай щеше да си някъде другаде. Може би в Москва, където се грижат за агентите си. Или поне, където агентите знаят как да се погрижат за себе си.
— От тях ли си? Руснак ли си?
Рот пренебрегна забележката му.
— Може би просто искаш да си на печелившата страна. Някои хора се стремят да влязат в историята. Но историята е измамно нещо. Днешният монолит е утрешната купчина камъни. Не — поклати глава той. — Не е това. Мисля, че сега си лоялен към семейството си. В това има логика. Жена ти и дъщеря ти. Тина и… Стефани, нали?
Без изобщо да мисли какво прави, Майло протегна ръка, сграбчи ризата на Рот и го повдигна от леглото. Вторачи се в лицето му и видя, че сухата му кожа е покрита с розови рани. Това не беше слънчево изгаряне. С другата си ръка той стигна челюстта на Рот, за да задържи лицето му неподвижно. Дъхът на наемния убиец вонеше на гнило.
— Няма нужда да ги намесваш в това — каза Майло, после го пусна.
Рот падна обратно на леглото и главата му се удари в стената.
Как този тип бе успял да завърти разпита на сто и осемдесет градуса?
— Просто се опитвам да водя разговор — каза Рот, като разтърка тила си. — Тук съм точно по тази причина. Да те видя.
Вместо да го разпита за това, Майло отиде до вратата. Можеше поне да смачка желанието на Рот като излезе от стаята.
— Къде отиваш?
Чудесно. Рот звучеше разтревожен. Майло потропа на вратата и един от заместник-шерифите вкара ключа си в ключалката.
— Чакай! — извика Рот. — Разполагам с информация!
Майло отвори вратата.
— Чакай! — отново извика Рот.
Майло излезе от килията и тръгна по коридора. Заместник-шерифът затвори вратата.
3
Кошмарната обедна жега го погълна, докато си играеше с новата „Нокия“ на Управлението, която все още се опитваше да овладее. Най-после намери номера. Настани се между паркирана патрулна кола и увехналите храсти пред участъка и загледа как буреносни облаци изпълват небето. Грейнджър отговори рязко:
— Какво има?
Том Грейнджър звучеше като внезапно събуден човек, но вече бе почти обед.
— Потвърждавам, Том. Той е.
— Добре. Предполагам, че не иска да говори, нали?
— Не иска. Но се опитва да ме вбеси. Чел е досието ми. Знае за Тина и Стеф.
— Господи! Как се е добрал до това?
— Има приятелка. Тя може да знае нещо. Чакам да я доведат — обясни Майло. — Но той е болен, Том. Наистина болен. Не съм сигурен дали ще издържи пътуването.
— Какво му има?
— Още не знам.
Грейнджър въздъхна и Майло си го представи настанен удобно в ергономичния си стол, загледан през прозореца към панорамата на Манхатън. Изправен срещу прашните тухлени сгради по главната улица на Блекдейл — половината затворени заради празника, но украсени със знамена по случай Деня на независимостта, Майло внезапно изпита завист.
— Просто да те уведомя — каза Грейнджър. — Разполагаш с един час, за да го накараш да говори.
— Не ми казвай.
— Казвам ти. Някакъв задник в Лангли изпратил имейл по открит сървър. Прекарах последния половин час в опити да опазя случая от Министерството на вътрешната сигурност. Ако чуя думата „юрисдикция“ още веднъж, ще полудея.
Майло отстъпи назад, когато един заместник-шериф влезе в патрулната кола и я подкара. Върна се при двойната стъклена врата на участъка.
— Надеждите ми са в приятелката. Каквато и да е неговата игра, няма да я играе по моите правила докато не го мотивирам с нещо. Или ако не го принудя.
— Можеш ли да го принудиш там?
Майло се замисли. Нова патрулка паркира на мястото, откъдето бе потеглила предишната. Шерифът можеше да не обърне внимание на по-грубо отношение към затворника, но заместниците му надали щяха да реагират по същия начин. Изглеждаха доста наивни и съвестни.
— Ще видя какво ще се получи, когато момичето се появи.
— Ако типовете от министерството не ми бяха крещяли цяла сутрин, щях да те посъветвам да го изкараш оттам и да го приготвиш за изпращане. Но нямаме избор.
— Не мислиш, че ще го споделят с нас?
Шефът му изсумтя.
— Аз съм човекът, който не иска да споделя. Бъди добро момче и им го предай, но каквото и да ти каже, ще бъде само за нас. Ясно ли е?
— Разбира се.
Майло забеляза, че мустакатият полицай, излизащ от колата, бе Лесли, онзи, когото бе изпратен да прибере Кати Хендриксън. Лесли обаче бе сам.