— Защо?
— Ако разполагах с време — обясни Рот, — щях да съм уклончив с теб, защото е общоизвестен факт, че никой кадърен разузнавач не вярва на нищо, което му кажат. Всеки агент трябва да получи информацията с бой или да я открие сам, без разпитваният дори да осъзнае, че се е изпуснал. Но, за съжаление, не разполагам с време. Наложи се да се видим в мизерния Блекдейл, при това колкото се може по-скоро, тъй като утре вече няма да съм тук.
— Отиваш ли някъде?
Отново загадъчната усмивка.
Майло не беше готов да повярва. Разбира се, за това бе виновна гордостта му, която се противеше на идеята, че някой го е водил за носа цели три дни.
— Ами Кати Хендриксън?
— Платих й добре за изпълнението. Както и за синините й. Но не знае защо. Всъщност, не знае абсолютно нищо — отговори Рот и избухна в мъчителна кашлица.
След като пристъпът му премина, той погледна ръката си.
— Ох — изсумтя той и показа опръскана си с кръв длан на Майло. — По-бързо, отколкото се надявах.
— Какво е по-бързо?
— Смъртта ми.
Майло се вторачи в лицето на Тигъра. Искаше му се да вярва, че вижда последиците от трудното му бягство през южните щати. Зачервени очи, изтощение, суха кожа. Но жълтият цвят не се дължеше на флуоресцентната лампа.
— Диагноза? — попита той.
— СПИН.
— Разбирам.
Липсата на съчувствие не впечатли Рот.
— Говорих с лекарите от клиника „Хирсланден“ в Цюрих. Можеш да провериш, ако искаш. Под името Хамад ал Абари. Тези планински немци са умни. Имат някаква нова процедура, с която определят коефициента на нарастване на Т-клетките. Дори разбраха кога съм бил поразен от вируса. Оказа се, че било преди пет месеца. През февруари. В Милано.
— Какво правеше в Милано?
— Срещнах се със свръзката си. С посредника, когото вече ти споменах. Подвизава се под името Ян Клаузнер, но не може да говори приличен немски, нито чешки. По акцента му съдя, че вероятно е холандец. Около четирийсет и пет годишен. Червената му брада е единственото истинско нещо у него.
Майло си спомни снимката на Фабио Ланцети в Милано, седнал в кафенето на „Корсо Семпионе“ заедно с мъж с червена брада.
— Разполагаме със снимка, на която сте и двамата — каза той.
— Добро начало.
— И той ти възложи работа?
— Той ми възлага различни задачи от много години. Всъщност, първата беше преди шест години, малко след историята в Амстердам. Изненада. Тревожех се, че провалът ми там се е разчул и работата ще намалее. Но тогава се появи Ян. Работата не беше редовна — едва или две задачи годишно, но бе добре платена. Последната му поръчка беше за януари. В Хартум. Молла Салих Ахмад.
Майло се замисли. Судан. Януари.
През януари молла Салих Ахмад, популярният радикален духовник, прочут с възторжените си речи в подкрепа на Ал Кайда, бе изчезнал. Два дни по-късно, удушеният му с гарота труп бе открит в собствения му заден двор. Превърна се в международна новина за около пет минути, но бързо бе изместен от продължаващата гражданска война в западен Дарфур. В Судан обаче, новината остана на първо място и вината бе хвърлена върху президента Омар ал Башир, който рядко оставяше критиците си на свобода. Последваха демонстрации, където въоръжена полиция въдворяваше ред. Само през последния месец повече от четиридесет души бяха убити при сблъсъци с полицията.
— Кой те нае?
Енергията сякаш напусна Рот и той се вторачи разсеяно в стената. Майло не си направи труда да наруши транса му, макар да си представяше джипове, пълни с типове от Министерство на вътрешната сигурност, които се носеха по прашните пътища на Тенеси към тях.
Най-после, Рот поклати глава.
— Съжалявам. Лекарите го наричат деменция, дължаща се на СПИН. Забравям разни неща, губя следите на други. Едва мога да ходя.
Той преглътна затруднено.
— Къде бяхме?
— Молла Салих Ахмад. Кой те нае да го убиеш?
— А, да! — зарадва се Рот, доволен, че бе успял да си спомни. — Е, не знам точно. Връзката ми е Ян Клаузнер, може би холандец, с червена брада — каза той, без да осъзнае, че повтаряше предишните си думи. — Той не ми казва нищо за клиента. Просто плаща, а аз нямам нищо против. Но после се появи поръчката за Ахмад и Клаузнер ме измами с парите. Плати ми само две-трети. Каза, че било, защото не съм изпълнил указанията, които бяха да жигосам трупа с някакви китайски пиктограми.