— Ами парите? — попита Майло. — Как ти ги предаваше Клаузнер? Винаги ли в пазарска чанта?
— О, не — отговори Рот, доволен от въпроса. — Обикновено ме насочваха към банка. Отивах там и опразвах дадена сметка. Банките се променяха и всяка сметка бе откривана под различно име, но аз винаги бях вписван като съсобственик. С името Рот.
Майло се вторачи в него. Като се имаха предвид всички трупове, за които Самюъл Рот носеше вина, в последното му желание имаше нещо направо абсурдно.
— Може пък той да ми е направил услуга. С убийството ти слага точка на някои от случаите, които разследвам. Може пък този Клаузнер да ми е приятел.
— Не — настоя Рот. — Аз ти помогнах. Можех да си умра в забвение в Цюрих. Определено бе по-красиво оттук. Но ти помогнах. Може би и ти ще ми помогнеш. Турист си. Можеш да го заловиш.
— Вече не съм турист.
— Това е все едно да кажеш: „Вече не съм убиец.“ Можеш да си смениш името, дори работата. Можеш да станеш буржоа, да създадеш семейство, Майло. Но всъщност, нищо не се променя.
Без да осъзнава, Тигъра бе изрекъл на глас един от най-силните страхове на Майло Уийвър.
— Боли ли? — попита Майло, за да смени темата.
— Много. Ето тук — отговори Рот, като докосна гърдите си. — И тук — посочи той слабините си. — Като метал в кръвта. Запомни ли всичко, което ти казах?
— Отговори ми на един въпрос.
— Ако мога.
Това бе нещо, за което Майло се бе чудил през последните шест години, още откак бе решил да съсредоточи усилията си върху наемния убиец, пред чийто куршуми се бе изправил веднъж. Беше научил много за Тигъра, дори за първото му потвърдено убийство през ноември 1997 г. в Албания. Адриан Мурани, тридесетгодишния председател на комуна Синебалаж. Всички знаеха, че убийството на Мурани бе поръчано от управляващите неокомунисти — това бе година на множество внезапни смъртни случаи в Албания, но за Мурани бе нает убиец от чужбина. Въпреки купчините физически доказателства и показания на свидетели, събрани при следващите убийства, Майло не бе успял да отговори най-основния въпрос за този загадъчен човек.
— Кой си ти всъщност? Никога не научихме истинското ти име. Дори не знаем националността ти.
Тигъра се усмихна отново и се изчерви.
— Предполагам, че това е нещо като победа, нали?
Майло призна, че беше впечатляващо.
— Отговорът е в досието ми. Някъде в онази кула на Авеню на Америките. Виждаш ли, единствената разлика между теб и мен е, че избираме различни начини да връчим оставките си.
Майло се обърка за миг, после загря.
— Бил си турист!
— Братя по оръжие — широко се ухили Тигъра. — По-късно ще ти се иска да си ми задал още един въпрос. Знаеш ли кой?
Майло, все още зашеметен от новината за миналото на Рот в Управлението, нямаше представа за какъв въпрос ставаше дума. После се сети, тъй като въпросът беше съвсем прост.
— Защо Тигъра?
— Точно така! Но истината е разочароваща. Нямам представа. Някой го използва някъде за първи път. Може би журналист, не знам. Предполагам, че след Чакала имаха нужда от друго животно — той сви рамене и се намръщи от болка. — Предполагам, би трябвало да съм доволен, че не избраха лешояд или таралеж. Но преди да попиташ, не, не съм получил прякора си от песента на тъпото шоу „Сървайвър“.
Въпреки всичко, Майло се усмихна.
— А сега ми позволи аз да те попитам нещо — каза Рот. — Какво мислиш за Черната книга?
— Каква книга?
— Престани да се преструваш, моля те.
В света на Туризма, Черната книга бе най-близкото нещо до Светия Граал. Тайното ръководство за оцеляване. Носеха се слухове, че пенсиониран турист бил скрил двадесет и един екземпляра от нея на различни места по света. Историите за Черната книга бяха стари като самия туризъм.
— Измислица — отговори Майло.
— Съгласен съм — потвърди Рот. — Когато започнах свободната си практика, мислех, че Черната книга може да се окаже полезна, затова прекарах няколко години в издирването й. Но тя е плод на нечие свръхактивно въображение. Може би шефовете от Лангли са пуснали слуха отначало, или пък някой отегчен турист. Но е добра идея.
— Така ли мислиш?
— Разбира се. Нещо стабилно в объркания ни свят. Библия за живота.
— За твой късмет, ти се радваш на истинската библия.
Рот кимна, а когато заговори отново, тонът му бе напълно искрен.
— Моля те. Ние с теб сме врагове, разбирам го. Но повярвай ми, човекът, който ми причини това, е много по-лош и опасен от мен. Поне ще го потърсиш, нали?