— Добре — кимна Майло, без да е сигурен колко дълго щеше да спази обещанието си.
— Чудесно.
Самюъл Рот се наведе и потупа коляното на Майло, после се облегна на стената. Внезапно стисна зъби и нещо изхрущя в устата му. Майло усети аромата на горчиви бадеми. Беше се натъквал на този мирис няколко пъти, при хора, които бяха напълно посветени на каузата си или ужасно уплашени. Трудният начин за измъкване. Или пък лесният. Зависеше от философията ти.
Зачервените очи на наемния убиец се изцъклиха и Майло видя отражението си в тях. Рот се сгърчи няколко пъти и Майло го хвана, за да не падне от леглото. Главата му се отметна назад, а устните му се покриха с бяла пяна. Майло държеше труп.
Той го положи на леглото, избърса ръце в панталона си и се отдръпна към вратата. Бяха изминали години откак се бе изправял срещу смъртта, но дори и тогава, когато му се случваше по-често, никога не бе свикнал с нея. Внезапната тежест. Бързото охлаждане. Течностите, които изтичаха от тялото. Оранжевият гащеризон на Рот потъмня на слабините. Бързата загуба на съзнание и на всичко, което този човек, независимо дали добър или лош, бе преживял. Нямаше значение, че само преди минути бе искал да се подиграе на фалшивото смирение на Тигъра. Важното бе, че в бетонната килия внезапно бе престанал да съществува цял един свят. Светкавично и пред очите му. Това бе смъртта.
Майло излезе от шока си, когато вратата зад него се раздруса. Той отстъпи настрани и шериф Уилкокс влезе вътре и каза:
— Слушай, дойдоха едни хора, които…
Шерифът замълча и се закова на място.
— Господи — промърмори той и лицето му доби ужасен вид. — Какво, по дяволите, му направи?
— Той сам си го направи. Цианкалий.
— Но… но защо?
Майло поклати глава и тръгна към вратата, като се чудеше какво ли би казала Мери Бейкър Еди за самоубийството.
5
Специален агент Джанет Симънс погледна Майло над очуканата бяла маса в стаята за разпити в Блекдейл. Въпреки размера си, партньорът й, специален агент Джордж Орбах, очевидно бе по-нисшия от двамата. Непрестанно излизаше от стаята и се връщаше с пластмасови чаши с вода, кафе или лимонада.
Стилът на разпит на Симънс бе делови и лек. Майло предположи, че това се дължеше на новоприетите стандарти на обучение в Министерството на вътрешната сигурност. Агентката се навеждаше често, с отворени ръце, освен когато придърпваше непослушно кичурче коса зад ухото си. Майло реши, че е в началото на тридесетте години. Остри, привлекателни черти, помрачени само от леко кривогледото й дясно око. Начините, по които демонстрираше красотата си, би трябвало да скъсят психологическото разстояние между разпитвания и разпитващия и да заличат съперничеството. Тя дори се преструваше, че не усеща вонята му.
След като за пореден път изпрати Джордж Орбах навън, за да намери мляко за кафето й, тя се завъртя към Майло.
— Хайде, Майло. На една и съща страна сме, нали?
— Разбира се, Джанет.
— Кажи ми тогава защо Управлението действа извън юрисдикцията си в този случай. Обясни ми защо пазите тайна от нас.
Захарта във вкусната лимонада на госпожа Уилкокс започваше да изнервя Майло.
— Вече обясних — отговори той. — Следим Рот от години. Научихме, че е кацнал в Далас, затова потеглих натам.
— И въобще не ви мина през ума да ни се обадите? — повдигна вежди тя. — И ние имаме офис в Далас.
Майло се зачуди как да формулира отговора си.
— Реших…
— Ти реши? Значи Том Грейнджър вече не взима решенията в Ню Йорк?
— Споделих с него идеята си — поправи се той, — че ако ви се обадим, ще изпратите кавалерията. Тигъра щеше да я забележи в миг и да се покрие. Единственият начин да го открием бе издирването да се извърши от сам човек.
— От теб.
— Занимавам се със случая му от дълго време. Познавам методите му на действие.
— И виж каква чудесна работа ни свърши това — намигна му тя. — Още един успех за ЦРУ!
Майло отказа да отговори на предизвикателството й.
— Мисля, че ти помагам с каквото мога, Джанет. Казах ти, че той имаше капсула с цианкалий в устата си. Не му хареса идеята да живее в Гуантанамо, затова я счупи. Можеш да обвиниш шериф Уилкокс, задето не е претърсил всичките му кухини, но не мисля, че ще е справедливо.
— Той е говорил с теб — меко каза тя. — Провели сте разговор. Шерифът с женското име…
— Лесли.
— Точно така. Та той спомена, че си прекарал двадесет минути насаме с него.