— Не го харесвам.
— Какво? — раздразнено извика Тина. — Какво каза?
— Майло.
Тя усети, че Патрик бе леко на градус.
— Говоря за Майло Уийвър — продължи той. — Никога не съм му имал доверие. Особено когато става дума за дъщеря ми.
— Никога дори не си опитал да го харесаш.
— А ти какво знаеш за него? Просто тип, с когото се запозна в Италия, нали? Откъде е?
— Знаеш. Родителите му са починали. И той е от…
— Северна Каролина — прекъсна я Патрик. — Да, да. Защо тогава няма южняшки акцент?
— Пътувал е много, знаеш го.
— Точно така. Пътешественик. Ами сиропиталището, където е израснал? Той ми каза, че бил отгледан в „Сейнт Кристофър“. А това сиропиталище изгоря през 1989 г. Удобно, нали?
— Струва ми се странно, че знаеш всичко това, Патрик. Шпионирал си го.
— Имам право да шпионирам, когато благополучието на дъщеря ми е заложено на карта.
Тина се опита да пропъди разговора от главата си и да се вслуша в кристалночистия глас на Стефани, който се носеше из залата. Не разбираше думите на песента, но все пак бе великолепна.
— Слушай, Пат, мога да се заяждам с теб относно как ме заряза, когато бях бременна и се нуждаех от теб, но вече не съм ти ядосана. Начинът, по който се развиха нещата… Щастлива съм. Майло се отнася с нас добре. И обича Стефани като собствено дете. Разбираш ли какво искам да кажа?
Стефани изпя последните няколко думи и замълча. Чуха се още няколко акорда, и тя се залюля леко и ритмично, както бе видяла Франс Гал да прави в изпълнението си по Евровизия, което Майло бе открил в „ЮТюб“.
— Уха! — извика Патрик.
Тина скочи на крака, закрещя и въодушевено размаха ръце. Няколко от останалите родители също се надигнаха и заръкопляскаха. Може би само проявяваха любезност, но на Тина не й пукаше. Беше замаяна от възторг. Майло наистина щеше да се зарадва на представлението.
7
Последните година и половина бяха лоши за Управлението. Никой не можеше да определи къде точно бе започнала серията от лош късмет, а това означаваше, че, в зависимост от общественото настроение, вината бе прехвърляна нагоре-надолу из йерархията, съсипвайки доста кариери. Репортерските екипи редовно пристигаха да отразят ранни пенсионирания и неочаквани оставки.
Преди да продължат живота си на ново място, тези унизени служители се появяваха по сутрешните предавания в неделя, за да разпространят вината още по-нататък. Бивш заместник-директор, разузнавач от кариерата с тих, приятен глас, сега изключително враждебен, изрази ясно всеобщото мнение.
— Ирак, разбира се. Първо, президентът ни обвини, задето сме предоставили невярна информация. После ни обвини, че не сме убили Осама Бин Ладен. След това се нахвърли върху нас, защото сме свързали тези два провала в безкрайна злополучна война, сякаш ние го насочихме към Ирак. Защитихме се с факти и изведнъж съюзниците на президента в Конгреса започнаха да ни разкъсват на парчета. Ама че съвпадение! Специални анкетни комисии. Ако похарчиш достатъчно пари и се поровиш достатъчно добре, всички организации се оказват мръсни. Това също е факт.
Републиканецът от Джорджия Харлан Плезънс пусна бомбата през април 2006 г. Той оглави втората анкетна комисия, която, въз основа на резултатите от разследването на първата, завършило предишния месец, се съсредоточи върху парите. Получил достъп до бюджета на ЦРУ (поверителен още от 1949 г.), сенатор Плезънс се зачуди на глас как Управлението предоставила десет милиона на Младежката лига, военизирана китайска демократична група, действаща в планинската провинция Гуиджоу, която иронично бе приела името на комунистическата младежка организация. След три месеца сенатор Плезънс се появи по CNN и съобщи, че подаръкът, направен на китайците, се дължал на продажбата във Франкфурт на афгански хероин на стойност осемнадесет милиона евро, приготвен от талибански затворници, охранявани от американската армия.
В Лангли бяха убедени, че макар това да е вярно, е абсолютно невъзможно да го откриеш, проследявайки съществуващата документация. Друга агенция захранваше сенатор Плезънс с информация. Повечето хора вярваха, че е Министерството на вътрешната сигурност. Други, сред които бе Майло, смятаха, че е Агенцията за национална сигурност. Но това беше без значение, тъй като обществеността не се интересуваше откъде идва информацията. Просто фактите бяха прекалено съблазнителни.
Но каквото и да бе положило началото на провала, откритието на сенатор Плезънс го превърна в обществен и международен скандал. Първо, притеснените немци оттеглиха подкрепата си и прекратиха съвместните операции. После, нови комисии, оглавявани от дребни политици, устремили се към върха, изискаха финансовата документация. В Лангли започнаха да унищожават хард дисковете. Луиз Уокър, обикновена машинописка, бе арестувана заради това и след дълга среща с адвоката си бе убедена, че единственият начин да се отърве, бе да съобщи нечие име. Това име бе Харълд Ъндъруд, бюрократ на ниско ниво. Харълд също получи убедителен адвокат.