И нещата продължиха по същия начин. Осемнадесетте месеца от началото до края доведоха до тридесет и два ареста: седемнадесет оправдани, дванадесет в затвора, две самоубийства и един изчезнал. Новият директор на ЦРУ, одобрен набързо на гласуванията в комисиите на Конгреса, бе дребен, но гръмогласен тексасец на име Куентин Аскът. Той обясни методите си на действие пред Сената. Вече нямаше да се харчат пари за потайни сделки. Нямаше да се провеждат операции, които не са били одобрени от сенатската комисия по правителствени дела и вътрешна сигурност. Обещанията му завършиха с думите:
— Вече няма да има тайни. Ние служим на американския народ, който плаща сметките ни. Трябва да действаме напълно открито.
Стонът на служителите на Управлението може да бъде чут из целия свят.
Четирите тайни етажа в сградата на Авеню на Америките, претъпкани с туристически агенти, които обработваха информацията, събрана от туристите по света, бяха считани за главната мишена на неизбежните съкращения. Носеше се слух, че директор Аскът иска да премахне Туризма напълно. Той твърдеше, че туристите, които разполагаха с огромни средства и не бяха задължени да се отчитат за тях, ще да съсипят Управлението. Но тъй като му липсваше достатъчно вътрешна подкрепа да премахне отдела, той започна да го съкращава постепенно.
Майло научи за действията на Аскът, когато пристигна на летище „Ла Гуардия“ от Тенеси и се срещна с Том Грейнджър в офиса на охраната. Старецът бе отпратил някъде „наемните ченгета“, както наричаше повечето хора, които не служеха в Управлението, и през еднопосочното огледало двамата се загледаха в тълпите около лентата за багаж и опашките пред металдетекторите и рентгеновите машини, превърнали се през последните години в национални центрове по сигурност. И двамата мъже си припомниха с носталгия за времето, когато пътуванията бяха начин да стигнеш на ново място, а не досадно преминаване през смотаните мерки на закона за борба с тероризма.
— Клането започва — каза Грейнджър измъчено.
Дори според стандартите на ЦРУ, Том Грейнджър бе стар — седемдесет и една годишен. Бялата му коса бе оредяла, а шкафчето му бе пълно е хапчета. Но никога не се появяваше на обществено място без вратовръзка.
— Великият инквизитор изпрати меморандум чрез подчинените си, по-точно чрез Терънс Фицхю. Трябвало да се подготвя за екзекуции. Аскът предвижда война на изтощение и иска от мен да се нахвърля върху собствените си хора. Бавно харакири.
Майло познаваше Грейнджър от 1990 г., когато бе поканен да стане част от тайния свят на Управлението в Лондон. Знаеше, че старецът е мелодраматичен, когато ставаше дума за Лангли. Тайният му отдел в Манхатън бе царството му и сега беснееше, че хора в друг щат дърпат конците. Може би затова бе решил да се появи на летището, вместо да изчака срещата в кабинета му — тук никой нямаше да забележи гнева му.
— Бил си и в по-лошо положение, Том. Всички сме били.
— Едва ли — възрази Грейнджър. — Една четвърт. Това са хората, които трябва да съкратим. Аскът ме предупреди. Следващата година ще работим с една четвърт от досегашния ни бюджет, който едва ще покрие оперативните разходи. Аз трябва да реша кои туристически агенти ще бъдат уволнени и кои ще бъдат прехвърлени в други отдели.
— Ами туристите?
— Ха! Прекалено много. Дванадесет за цяла Европа, които работят денонощно, а аз трябва да се отърва от трима от тях. Копеле! За кого, по дяволите, се мисли?
— За шефа ти.
— Шефът ми не беше там, когато се появиха самолетите, нали? — попита старецът, като удари стъклото с юмрук и привлече вниманието на застанало наблизо момченце. — Мисля, че и ти не беше, нали? Никога не идваше в стария офис — отбеляза той, потънал в спомените си. — Беше турист, а ние седяхме зад бюрата си, пиехме кафе и не очаквахме, че светът ще експлодира.
Майло беше чувал историята и преди, безкрайните повторения на Грейнджър на събитията от единадесети септември, когато се бе сринал бившият офис на ЦРУ, настанен в една от сградите на Световния търговски център. За негов късмет, деветнадесетте младежи, отвлекли четирите самолета, не знаеха, че ако ударят една от по-ниските постройки, ще да унищожат цял отдел на Управлението. Вместо това, те се устремиха към огромните кули-близнаци, което даде време на Грейнджър и персонала му да избягат панически преди основните мишени да се срутят, смазвайки и тяхната сграда.