— Петдесет пъти по-страшно отколкото в Бейрут — каза Грейнджър. — Първата вълна варвари, идващи да съсипят Рим.
— Не беше нищо подобно. За това ли искаше да говориш с мен?
Грейнджър се извърна от прозореца и се намръщи.
— Изгорял си от слънцето.
Майло се облегна на разхвърляното бюро на шефа на охраната и погледна надолу. Лявата му ръка, която бе облегната на прозореца на колата докато пътуваше, определено бе с различен цвят.
— Искаш ли просто да изчакаш доклада ми? — попита той.
— Не спират да ми звънят — каза Грейнджър без да обърне внимание на въпроса му. — Коя е тази кучка Симънс?
— Просто е ядосана. И аз щях да съм, ако бях на нейно място.
Майло предаде разговора си с Тигъра.
— Той искаше да открия хората, които са го заразили със СПИН. Смята, че са терористи. Направи връзка със Судан.
— Судан. Страхотно. Но ти е дал само едно име. Хърбърт Уилямс. Или Ян Клаузнер. Не е много.
— И клиника „Хирсланден“ в Швейцария. Лежал е там под името Ал Абари.
— Ще проучим въпроса.
Майло задъвка вътрешността на бузата си.
— Изпрати Трипълхорн. Той е още в Ница, нали?
— Ти си по-добър от Трипълхорн.
— Вече не съм турист. Освен това, трябва да съм във Флорида в понеделник.
— Да бе.
— Наистина — каза Майло. — Аз, семейството и Мики Маус.
— Да, спомена ми го вече.
Загледаха как пътниците се доближиха до лентата за багаж и се забутаха енергично. За раздразнение на Майло, шефът му въздъхна тежко. Знаеше какво означава това и осъзна защо Грейнджър си бе направил труда да дойде до „Ла Гуардия“ — искаше да го убеди да тръгне на ново пътешествие.
— Не, Том.
Грейнджър се вторачи в пътниците и не отговори. Майло реши да го изчака. Щеше да запази мълчание и дори нямаше да сподели новината, че Тигъра беше бивш турист. Ако бе вярно, Том вече го знаеше и не му бе доверил информацията по някаква си негова причина.
Грейнджър попита почти натъжено:
— Можеш ли да потеглиш утре следобед?
— В никакъв случай.
— Попитай ме накъде.
— Няма значение. Тина бездруго ми е ядосана. Пропуснах рецитала на Стефани.
— Не се тревожи. Обадих й се преди един час и лично й се извиних задето се налага да те изпратя на път. Поех отговорността на собствените си рамене.
— Истински светец си.
— Разбира се, че съм. Уведомих я, че спасяваш свободния свят.
— Тя престана да вярва в това преди дълго време.
— Библиотекарки — промърмори Грейнджър. — Трябваше да ме послушаш. Не е разумно да се жениш за умна жена.
Истината бе, че Грейнджър му бе дал този съвет седмица преди да се ожени за Тина. И това го бе накарало да се замисли за Тери, починалата съпруга на Грейнджър.
— Е, можеш да ми разкажеш за пътуването — каза Майло. — Но не давам обещания.
Грейнджър го потупа по гърба.
— Виждаш ли? Не беше толкова трудно.
8
Мина почти час, докато стигнаха до „Ларк Слоуп“, квартала в Бруклин, който Майло бе заобичал през последните пет години. Навремето, когато Стефани беше още бебе и си търсеха жилище, Тина веднага се влюби в тухлените къщи и луксозните кафенета, уютния и кротък свят на забогателите от бума на интернет и преуспяващите писатели. За Майло бе нужно малко повече време.
Семейният живот се различаваше от това, което познаваше преди. За разлика от туризма, това наистина бе живот. Първо се научи да приема, а после да обича. Започна да гледа на „Парк Слоуп“ не като на място, където новозабогателите тормозеха келнерите със сложни поръчки. Не, „Парк Слоуп“ бе мястото, където живееше семейството на Майло Уийвър.
Тигъра го бе нарекъл „буржоазен семеен човек“. Тук поне, наемният убиец бе абсолютно точен.
На площад „Гарфийлд“ той излезе от мерцедеса на Грейнджър с обещанието да поговорят на следващата сутрин в службата. Но докато се качваше по тясното вътрешно стълбище на къщата им, знаеше, че вече е взел решение. Семеен човек или не, отиваше в Париж.
Чу звука от телевизора на третия етаж. Звънна и Стефани извика:
— Вратата! Мамо! Вратата!
Чуха се бързите стъпки на Тина и нежният й глас:
— Идвам.