Тя отвори вратата, закопчавайки ризата си. След като видя мъжа си, кръстоса ръце над гърдите си и прошепна високо:
— Пропусна представлението.
— Том не ти ли се обади?
Опита се да влезе вътре, но Тина блокира пътя му.
— Този тип ще каже какво ли не, за да те покрие.
Беше вярно, затова Майло не възрази. Просто изчака Тина да вземе решение. Най-после тя го сграбчи за ризата, придърпа го към себе си и го целуна по устните.
— Все още съм ти ядосана, господинчо.
— Мога ли да вляза?
Тина не беше истински ядосана. Произхождаше от семейство, в което човек не криеше гнева си, защото проявата му унищожаваше силата му. Семейство Кроус бяха разсъждавали по този начин в Остин, а което беше добро за Тексас, бе достатъчно добро и навсякъде другаде.
Майло намери Стефани във всекидневната, седнала на пода сред купчина кукли и загледана в телевизора, където вървеше анимационен филм.
— Здрасти, хлапе — поздрави я той. — Съжалявам, че пропуснах представлението.
Тя не стана.
— Вече съм свикнала с това.
С всеки изминал ден звучеше все повече като майка си. Майло се наведе и я целуна по главата. Стефани сбърчи малкото си носле.
— Татко, вониш.
— Знам, сладурче. Съжалявам.
Тина му метна туба с крем.
— За изгарянето ти. Искаш ли бира?
— Имаме ли водка?
— Първо трябва да те нахраним.
Тина свари китайски спагети — едно от петте неща, които знаеше да готви, според собствените й думи, и му поднесе купичката. Стефани се настани до него на канапето и му заразказва за другите изпълнители в представлението, за силните и слабите им страни и за върховната несправедливост при награждаването. Сара Лоутън бе спечелила първо място с версията на "Аз решавам“.
— Ами твоята песен? Работихме върху нея в продължение на седмици.
Стефани наклони глава и се вторачи мрачно в него.
— Беше глупава идея.
— Защо?
— Защото никой не разбира френски, татко.
Майло разтърка челото си. Според него бе чудесна идея дъщеря му да изпълни хита на Серж Генсбур. Беше неочаквано и оригинално.
— Мислех, че харесваш песента — каза той.
— Да.
Тина се настани в другия край на канапето.
— Стеф беше невероятна, Майло. Направо зашеметяваща.
— Но не спечелих.
— Не се тревожи — утеши я той. — Един ден ще ръководиш нюйоркската филхармония, а Сара Лоутън ще пържи картофи в „Макдоналдс“.
— Майло — предупреди го Тина.
— Просто казвам — оправда се той.
Лека усмивка изкриви лицето на Стефани.
— Да!
Майло се нахвърли върху спагетите.
— Имаме запис, нали?
— Баща ми не успя да фокусира камерата. И съм прекалено дребна.
Стефани отличаваше мъжете в живота си по този начин: Патрик беше „баща“, а Майло — „татко“.
— Той ти се извини — напомни й Тина.
Стефани, която не беше в настроение да прощава, се върна на пода при куклите си.
— Е? — попита Тина. — Ще ми кажеш ли?
— Това е чудесно — кимна Майло към купата със спагети.
— Къде?
— Какво къде?
— Том те изпраща някъде. Затова се обади — да ме умилостиви. Той е най-нетактичният тип от ЦРУ, когото познавам.
— Чакай…
— Освен това — прекъсна го тя. — Виждам вината, изписана по лицето ти.
Майло вдигна очи от купата си и каза кротко:
— Трябва да отида в Париж. Но ще се върна до събота.
— Вече не се занимаваш с тази работа.
Той не отговори. Тина беше права, разбира се. През последната година той бе пътувал прекалено много „в командировка“ и тя започваше да се тревожи. Знаеше достатъчно за живота му преди да се запознаят, за да е наясно, че този човек не бе съпругът, когото искаше. Беше се омъжила за човека, оставил всичко това зад себе си.
— Защо е толкова важно да отидеш в Париж? Управлението може да изпрати цяла армия шпиони там.
Той снижи гласа си.
— Става дума за Анджела Йейтс. Забъркала се е в някакви неприятности.
— Анджела? Тази, която беше на сватбата ни?
— Мислят, че тя продава информация.
— А стига бе — презрително изсумтя Тина. — Анджела е рекламното момиче на „Ние срещу тях“. По-голям патриот е от Джон Уейн.
— Затова трябва аз да замина — отвърна Майло, загледан в телевизора, където нещастният койот се измъкна от дълбока дупка, в която бе паднал от невероятна височина. — Типовете от отдела по вътрешни разследвания не я познават.
— Добре. Но се връщаш в събота. Иначе ще отлетим за Дисниуърлд без теб. Нали така, малка госпожице?
— Със сигурност — потвърди Стефани.
Майло вдигна ръце.
— Обещавам.
Тина погали коляното му и той я придърпа към себе си, наслаждавайки се на свежия аромат на току-що измитата й коса, все още вторачен в телевизора. Тогава осъзна, че койотът Уили не се подчиняваше на същите закони на физиката като нас. Въпреки всички неблагоприятни условия, той винаги оцеляваше.
Тина подсмръкна и го бутна настрани.
— Господи, Майло. Вониш!