— Със сигурност — потвърди Стефани.
Майло вдигна ръце.
— Обещавам.
Тина погали коляното му и той я придърпа към себе си, наслаждавайки се на свежия аромат на току-що измитата й коса, все още вторачен в телевизора. Тогава осъзна, че койотът Уили не се подчиняваше на същите закони на физиката като нас. Въпреки всички неблагоприятни условия, той винаги оцеляваше.
Тина подсмръкна и го бутна настрани.
— Господи, Майло. Вониш!
9
Ако човек искаше да посети небостъргача на ъгъла на Тридесет и първа улица и Авеню на Америките, трябваше да знае, че е следен от камери, които покриват всеки сантиметър от тротоара и улицата около сградата. А когато влезеше вътре, вече го очакваха и Глория Мартинес, намусената четиридесетгодишна рецепционистка, бе готова с пропуска му. Майло винаги подхващаше лек флирт с нея, а тя винаги го отблъсваше. Знаеше, че жена му е наполовина от испански произход и редовно му напомняше да внимава и да държи остри предмети далеч от леглото си.
Майло прие мъдрите й думи заедно с пропуска си, усмихна се на камерата и обеща на Глория „тайна ваканция в Палм Спрингс“. В отговор, тя прокара пръст по врата си.
На следващия етап, до асансьорите, стояха трима огромни бивши футболисти, наречени „портиери“. Те държаха ключовете, които осигуряваха достъп до четирите тайни етажа от деветнадесети до двадесет и втори — царството на Том Грейнджър. Днес Лорънс, висок чернокож с бръсната глава, го отведе горе. Дори след пет години ежедневна рутина, Лорънс все пак прокара металдетектора по тялото на Майло. Той избипка до хълбока му и, както всеки ден, Майло извади ключовете, телефона и монетите си.
Подминаха деветнадесетия етаж, стерилното ниво за разпити с тесни коридори и номерирани врати, където, в случай на нужда мигом забравяха за Женевската конвенция. Двадесетият бе празен, отделен за бъдещи разширения, а двадесет и първият съдържаше богата библиотека с документация от Туризма, дублираща в писмен вид тази от компютърните файлове. Най-после вратите на асансьора се отвориха на двадесет и втория етаж.
Ако посетител стигнеше случайно до отдела по Туризма. нямаше да открие нищо необичайно. Просторен открит офис, натъпкан с кабинки, където бледи туристически агенти висяха над компютрите си и се ровеха из купища информация, за да предадат докладите си на Том Грейнджър. Майло винаги бе смятал, че мястото напомня на счетоводен офис от времето на Дикенс.
Преди единадесети септември и срутването на предишния офис, отделът по Туризма бе разделен на географски принцип. Шест секции бяха посветени на шест континента. След това обаче, когато всички се вторачиха в разузнавателните агенции, Туризма бе подреден по теми. В момента имаше седем секции. Тази, в която работеше Майло, се занимаваше с тероризъм и организирана престъпност.
Всяка секция имаше девет туристически агенти и един началник и, ако не се брояха пръснатите по света туристи, персоналът, включително с директора, Том Грейнджър, наброяваше седемдесет и един човека.
Една четвърт, бе казал Грейнджър. Една четвърт от тези служители трябваше да напусне.
Старецът говореше в кабинета си с Терънс Фицхю, заместник-директора по тайните операции в Лангли, който понякога пристигаше неочаквано, за да проучи различни аспекти от некомпетентността на Грейнджър. Докато Майло чакаше пред кабинета, Хари Линч, двайсетинагодишен туристически агент от неговата секция, понесе купчина разпечатки по коридора, но спря, когато го видя.
— Как мина?
Майло примигна объркано.
— Кое как мина?
— Тенеси. Улових радио трафика късно във вторник и просто си знаех, че това е нашият човек. Отне ми известно време да го потвърдя, но имах усещане в гръбнака.
Линч усещаше много неща в гръбнака си, талант, към който Майло изпитваше подозрение.
— Гърбът ти се оказа прав, Хари. Чудесна работа.
Линч се изчерви от удоволствие и се втурна към кабинката си.
Вратата на Грейнджър се отвори и Фицхю излезе от кабинета. Видя Майло и посочи към него с големия плик, който държеше.
— Уийвър, нали?
Майло призна, че е той и му направи комплимент за добрата памет — не бяха говорили от половин година, а и разговорът им тогава бе съвсем кратък. Демонстрирайки приятелско отношение, Фицхю го потупа по рамото.
— Лоша работа за Тигъра, но човек просто не може да предвиди тези неща, нали?
Грейнджър, застанал зад него, бе нетипично мълчалив.
— Но пък се отървахме от още един терорист — продължи Фицхю, като погали гъстата сребриста коса над ухото си. — Точка за добрите.