Майло прилежно се съгласи със спортната метафора.
— Е, какво ти предстои сега? — попита Фицхю.
— Само Париж.
— Париж? — повтори той, а Майло забеляза изписаното по лицето му притеснение. — Имаш достатъчно пари да изпратиш този човек в Париж, а, Том? — завъртя се Фицхю към Грейнджър.
— Става дума за Йейтс — уведоми го Грейнджър.
— Йейтс? — повтори Фицхю отново.
Може пък и слухът му да не бе много добър.
— Тя е една от най-старите приятелки на Майло. Това е единственият начин да си свършим работата.
— Ясно — кимна Фицхю, потупа Майло по рамото и се отдалечи, пеейки. — У-ла-ла!
— Влизай вътре — нареди Грейнджър на Майло.
Старецът се върна в ергономичния си стол, на фона на манхатънската панорама, и качи крак на бюрото си. Правеше го често, сякаш да напомни на посетителите в чий кабинет се намираха.
— Какво искаше Фицхю? — попита Майло, като се настани срещу него.
— Както ти казах, тормозят ме с бюджета, а сега ти се изпусна за Париж.
— Съжалявам.
Грейнджър махна с ръка.
— Трябва да ти кажа нещо преди да се захванем за работа. Новата ти приятелка, Симънс, е настояла да ускорят аутопсията на Тигъра. Иска да докаже, че ти си го убил. Не си й давал повод да мисли така, нали?
— Мисля, че се проявих много добре и бях готов да й сътруднича. Откъде научи за аутопсията?
— Сал. Нашият човек в министерството.
Грейнджър не беше единствения с връзки в министерството. Майло си припомни суматохата около изявлението на президента, девет дни след рухването на близнаците, че създава нова разузнавателна агенция. Управлението, ФБР и АНС побързаха да набутат вътре колкото се може повече от собствените си служители. Сал беше бивш турист и Грейнджър редовно говореше с него чрез анонимни имейли. Самият Майло се бе възползвал от това няколко пъти.
— Както ти предположи — продължи Грейнджър, — става дума за цианкалий. Кух зъб. Според лекаря на министерството. Тигъра бездруго е разполагал с не повече от седмица живот. Но пък отпечатъците ти са навсякъде по лицето му. Искаш ли да ми обясниш?
— Нападнах го в началото на разпита.
— Защо?
— Казах ти и преди — той заговори за Тина и Стеф.
— Изпуснал си си нервите.
— Бях недоспал.
— Добре — кимна Грейнджър и посочи сивата папка на бюрото си. — Това е досието на Анджела. Действай.
Майло се надигна от стола си и взе папката, която демонстрираше новия похват на Управлението по отношение на сигурността — строго секретните документи бяха без обозначение, за да не привличат интерес.
— Нещо за швейцарската клиника? — попита той.
Грейнджър стисна устни.
— Това, което ти е казал, е вярно. Бил регистриран под името Ал Абари.
— Възложи ли на Трипълхорн да проучи историята?
— В момента разполагаме само с единадесет туристи в Европа. Елиът загина миналата седмица близо до Берн. Останалите, включително Трипълхорн, са заети.
— Елиът? Какво стана?
— Катастрофа на магистралата. Издирвахме го около седмица преди най-после да разберем, че трупът е неговият.
От съображения за сигурност, Майло не знаеше истинските имена на туристите, възрастта им, нито дори как изглеждаха. Само Грейнджър и още няколко човека, включително Фицхю, имаха достъп до подобна информация. Новината за смъртта на Елиът все още го притесняваше. Той се почеса по ухото и се замисли за човека, когото познаваше само по фалшивото му име. Колко ли беше годишен? Имаше ли деца?
— Сигурен ли си, че е било катастрофа?
— Дори и да не е било инцидент, съмнявам се, че ще получим финансиране за сериозно разследване. За съжаление, това е адът, в който навлязохме.
Грейнджър забеляза съмнението по лицето на Майло и смекчи тона си.
— Не, Майло. Наистина е било катастрофа. Челен удар. Другият шофьор също загинал.
Майло най-после отвори папката. Няколко разпечатки и снимка на дебел китаец в униформа на полковник от Народоосвободителната армия.
— Англичаните го откриха — каза Грейнджър. — Всъщност „откриха“ е пресилено. Извадиха късмет. Рутинно наблюдение. МИ6 държи врага под око.
Опитът на Майло показваше, че МИ6 не разполагаше с достатъчно хора да наблюдава всеки дипломат в страната, дори някой важен като типа от снимката, полковник И Лиен, но не прекъсна шефа си.
— Пътуването му било рутинно. Полковникът взимал ферибота до Франция всеки уикенд.
— Не се възползвал от тунела?
— Страх от затворени пространства — отбелязан е в досието му. Та взимал ферибота, после шофирал до малката си вила в Бретан.