— Купена на негово име?
Грейнджър се протегна към мишката.
— Разбира се, че не — отговори той, после кликна два пъти и се вторачи в екрана. — Да. Рене Берние. Двадесет и шестгодишна, от Париж.
— Любовница.
— Тук пише, че била обещаваща писателка. Предполагам, че е използвала вилата, за да твори.
— И да се среща с полковника.
— Всеки трябва да плаща наем.
— Позволи ми да си изясня нещата — каза Майло. — Полковник Лиен взима ферибота до френската си вила. Прекарва уикенда с гаджето си. После се качва обратно на ферибота. И се просва мъртъв?
— Не. Получава инфаркт.
— И МИ6 е там, за да го му окаже първа помощ?
— Разбира се.
— И да провери багажа му?
— Какво ти става, Майло?
— Съжалявам, Том. Продължавай.
— Ами полковникът е абсолютен параноик. Не се доверява на никого в собственото си посолство и с основателни причини. Той е на шестдесет и четири години, неженен, със западаща кариера. Знае, че скоро някой ще предложи отзоваването му в Пекин, а той не желае това. Харесва Лондон и Франция.
— И защо да не ги харесва?
— Точно така. Но тъй като няма доверие на никого, държи лаптопа у себе си по всяко време. Сериозен риск. И нашите приятели от МИ6 се възползвали и копирали хард диска му.
— Хитро.
— Нали? — ухили се Грейнджър, после кликна мишката отново и принтерът му бързо изпечата страница.
— Ами полковник Лиен? Какво станало с него?
— Страхотна ирония. Отзовали го в Пекин малко след като получил инфаркт.
Майло взе страницата от принтера, тъй като Грейнджър очевидно не възнамеряваше да се надигне от стола си. Беше строго секретен меморандум от американското посолство в Париж. Писмо от посланика до Франк Барнс, шефа на дипломатическата охрана във Франция, което очертаваше новите методи за работа с китайския посланик, временно наблюдаван от тричленен екип.
— И МИ6 сподели това с нас просто от приятелски чувства?
— Те са специалните ни приятели — отвърна Грейнджър усмихнато. — Всъщност, един от моите лични специални приятели ми предаде документа.
— И специалният ти приятел смята, че Анджела е предала информацията на Лиен? МИ6 убедено ли е в това?
— Успокой се, Майло. Те просто ми предадоха писмото. Ние разгадахме останалото.
Също като Тина, Майло все още не можеше да повярва, че Анджела Йейтс, рекламното момиче на „Ние срещу тях“, бе издавала държавни тайни.
— Всичко ли е потвърдено? — попита той. — Фериботът? Инфарктът?
— Както ти казах вчера — отговори Грейнджър търпеливо, — инфарктът на полковника е отбелязан в английските вестници. Обществена тайна е.
Майло остави папката на бюрото на шефа си.
— И какви са доказателствата?
— Документът минал през три чифта ръце през посланика и Франк Барнс, разбира се. И през шефа на охраната в посолството. А това е Анджела Йейтс. Вече проверихме Барнс и е чист. Надявам се, че няма да поискаш обяснение от посланика.
Майло вече бе чул историята вчера в колата на Грейнджър. Но днес направо му прилоша от физическата реалност на меморандума.
— Кога видя Йейтс за последен път?
— Преди около година. Но поддържаме връзка.
— Значи все още сте в добри отношения?
Майло сви рамене и кимна.
— Добре — кимна Грейнджър. — Ти и тя някога…
— Не.
— О — разочарова се шефът му. — Е, няма значение. Искам да й дадеш това — каза той, като отвори чекмеджето си и извади черен флаш-драйв от петстотин мегабайта.
— Какво има на него? — попита Майло.
— Фалшив доклад относно опасенията на китайците, свързани с нефта в Казахстан. Нещо, което те биха искали да видят.
— Не знам, Том. Може Барнс да е бил оневинен, но все още не съм убеден, че Анджела е виновна.
— Не е нужно да си убеден — отвърна Грейнджър. — Ще научиш повече от свръзката си. Повярвай ми, има доказателства.
— Но ако полковник Лиен вече го няма, тогава…
— Шпионските мрежи продължават да съществуват и след нечие отзоваване, Майло. Знаеш го. Това, което не знаем, е кой стои на върха на хранителната верига в момента.
Майло се вторачи в оплешивялото теме на Грейнджър и се замисли. Работата беше достатъчно проста и той се радваше, че му я бяха възложили. Можеше поне да се увери, че отношението към Анджела щеше да е справедливо. Но Управлението не действаше по този начин и не купуваше самолетни билети от чувство за справедливост. Замесиха го, просто защото Анджела му имаше доверие.