Анджела зави по „Рю Дюра“ и влезе в малко претъпкано бистро с позлатени рамки на прозорците. Майло пресече улицата, застана пред изнесеното навън меню и надникна през стъклото. Анджела пристъпи към бара. Дебел мъж в престилка я поздрави с широка усмивка. Очевидно идваше тук редовно. Управителят сложи ръка на рамото й и я поведе към далечната стена и малка маса за двама. Вероятно очакваше компания, помисли си Майло.
Управителят, приключил с нея, забърза към него със съчувствено изражение.
— Съжалявам, господине. Нямаме свободни маси.
— Няма проблеми — отвърна Майло. — Аз отивам при дамата.
Управителят му кимна и забърза да прогони младата двойка, влязла след Майло, висок хубав мъж и жена с подути очи с вид на лесбийка.
Той се приближи към масата, където Анджела четеше менюто със специалитетите за деня. Черната й коса висеше елегантно около лицето й. Когато Майло се настани на другия стол, тя вдигна глава и, с изненадано изражение, каза:
— Майло! Мили боже! Какво правиш тук?
Да, беше го видяла на камерите. Да, очакваше компания. Неговата. Той се наведе и я целуна по зачервената буза.
— Бях навън на улицата и забелязах красива лесбийка да влиза тук.
Поръчаха кана червено вино и бързо се разприказваха за дреболии, както ги бяха учили в шпионското училище. Беше чудесно да я види отново. Искаше да узнае как живееше.
Анджела призна, че в живота й нямаше много интересни неща в момента. Преди година скъсала с приятелката си, някаква френска аристократка, и оттогава се съсредоточила изцяло върху работата си. Компенсираше разбитото си сърце, като се издигаше нагоре по йерархичната стълба. Не само ръководеше отдела на ЦРУ в посолството, но и надзираваше цялата дипломатическа мрежа във Франция — Париж, Бордо, Лил, Лион, Рен, Страсбург, Марсилия, Ница и Тулуза.
Гордееше се с постиженията си. Това бе очевидно. През последните девет месеца лично бе ръководила разкриването на три случая на изтичане на информация. Вълнението по лицето й, докато му разказваше за залавянето на последния, му напомни за радостта й преди шест години, когато й бе съобщил, че ще се жени. Изглеждаше същата като тогава и все още бе много по-патриотично настроена от самия него.
— Вбесяващо е — каза тя, — да слушаш как французите мрънкат, че ние сме страховития военен гигант, който прави света опасен за всички. Никой от тях не вярва, че можем да допуснем непреднамерени грешки. Разбираш ли какво имам предвид? Всеки път, когато направим нещо, което не им харесва, ни обвиняват, че се опитваме да контролираме запасите на петрол в света или да изместим Европа от световната сцена.
Анджела поклати глава раздразнено.
— Не осъзнават ли, че сме в положение, което няма прецедент? Никоя страна в историята не е имала толкова много мощ и отговорност като нас. Ние сме първата истинска световна империя. Разбира се, че ще допускаме грешки!
Интересна идея, макар Майло да не бе съгласен с нея. Въпреки любовта, която Грейнджър изпитваше към думата, Майло вече не употребяваше определението „империя“, за да опише страната си. Смяташе, че това е проява на суета от страна на американците, които искаха да видят Рим в огледалото и да се митологизират. Но той само попита:
— Французите създават ли ти неприятности?
— Зад кулисите, далеч от обществеността, са готови да сътрудничат. Всъщност, в момента ми помагат в един от проектите ми.
— Да?
Анджела се усмихна и се изчерви леко.
— Може да е страхотен успех за кариерата ми. Едрата риба.
— Хм, започва да става интересно.
Тя му намигна весело.
— Име на животно.
— Животно?
— Рррр — изръмжа тя ухилено.
Майло също се изчерви.
— Тигъра.
12
Заболя го, когато видя колко горда бе Анджела докато му разказваше шепнешком за разследването, което провеждаше от осем месеца.
— От ноември. След като Тигъра очисти Мишел Бушар, министъра на външните работи. Помниш ли случая?
Майло го помнеше. Грейнджър бе изпратил Трипълхорн в Марсилия, за да разследва убийството внимателно, но французите бързо се бяха изморили от въпросите му.
— Изпратихме човек там — каза той, — но се натъкна на непреодолими пречки.
Анджела вдигна ръце безпомощно.