Майло се облегна назад, впечатлен, че само за месеци, Анджела бе открила следата, по която той самият вървеше от шест години.
— Е, и? Кой е Ролф Винтенберг?
— Трудно е да се каже. Адресът му се оказа само врата в една малка уличка в Цюрих. Сметката била отворена с пари в брой. Камерата на банката уловила само мъж с шапка. Висок. Името, разбира се, е фалшиво.
— Как така никога не чух нищо по въпроса? Не докладваше ли на Лангли?
Анджела го погледна притеснено и поклати глава.
Възхищението му се смеси с раздразнение. Ако не бе проявила такава параноя, можеха да си сътрудничат. Но Анджела не искаше да дели славата. Подобен случай можеше направо да те изстреля нагоре в кариерата.
— Следя го от години — каза той. — Знаеше ли?
Нямаше причина Анджела да знае това. Тя погледна чашата си и сви рамене.
— Съжалявам.
Разбира се, не съжаляваше.
— Срещнах се с него в сряда. В Щатите.
— С Тигъра?
Той кимна.
Розовите й бузи пребледняха.
— Шегуваш се.
— Той е мъртъв, Анджела. Погълна цианкалий. Оказа се, че един от работодателите му го убол със заразена игла. За разлика от нас, работодателят му знаел, че Тигъра е последовател на християнска наука.
— Християнска… какво? — обърка се тя. — Какъв бил?
— Отказва да взима лекарства и болестта го убиваше.
Анджела занемя. Отпи от виното си и се вторачи в него. Беше посветила последните осем месеца на разследването на този случай — при това доста впечатляващ случай, който щеше да я отнесе нависоко в кариерата й, а с няколко думи Майло бе смазал мечтите й.
Но тя беше практична жена. Беше се сблъсквала с достатъчно разочарования в живота си, за да не си позволи да затъне в новото. Тя вдигна чаша към него.
— Поздравления, Майло.
— Не ме поздравявай — спря я той. — Просто действах според указанията на Тигъра. Той ми остави следа, за да мога да чуя последното му желание.
— И какво беше то?
— Да открия човека, който го заразил.
Анджела не отговори и Майло добави:
— А това означава, че ти още си в играта. Бих искал да узная кой го е очистил.
Тя отпи от виното си.
— Добре, Майло. Говори.
През следващите петнадесет минути той й разказа историята на Тигъра. Изражението й премина през безброй емоции докато надеждата й бавно се завръщаше.
— Салих Ахмад? — прекъсна го тя. — В Судан? Той го е убил?
Новината сякаш я оживи, макар Майло да не знаеше защо.
— Това бе неговото признание — отговори той. — Защо? Знаеш ли нещо по въпроса?
— Не — прекалено бързо отговори тя. — Продължавай.
Докато й разказваше за Ян Клаузнер, познат и под името Хърбърт Уилямс, той си спомни нещо.
Разполагаш с неговата снимка. Той е човека с Тигъра в Милано.
Анджела се намръщи.
— Твоите хора го бяха изрязали от снимката.
— Ще ти дам цялата снимка.
— Благодаря.
Когато Майло приключи разказа си, Анджела вече седеше изправена и хапеше долната си устна в очакване. Той се зарадва, задето бе оправил настроението й, но остана с чувството, че тя крие нещо от него.
— Не мога да водя случая от Щатите, затова ти трябва да се заемеш с него — каза той, за да я накара да се почувства незаменима. Ще действам според твоите указания. Добре ли ти звучи?
— Да, капитане — усмихна се тя, но не проговори.
Каквото и да криеше, щеше да си остане тайна, поне засега. Анджела вдигна тънката си ръка.
— Е, достатъчно за работата. Да си побъбрим за семейството. На колко стана Стефани? Седем?
— Шест — поправи я той, като се протегна към каната, но си припомни, че бе празна. — Ръси мръсотии като моряк, но не съм готов да я сменя за друго хлапе.
— Тина все още ли е зашеметяваща?
— Все така. Вероятно постъпих добре като не я доведох.
— Внимавай — намигна му Анджела, после се усмихна накриво, което му напомни, че никак не бе глупава. — Е, кажи ми какво искаш.
— Защо мислиш, че искам нещо?
— Защото прекара цял час пред посолството да ме чакаш. Не си направи труда да се обадиш, защото не искаш да остане запис на разговора ни. И, както каза, имаш семейство. Сериозно се съмнявам, че Тина би те оставила да отидеш на почивка в Париж без нея.
Анджела замълча за миг и доби сериозно изражение.
— Разбираш ли накъде бия?
Кафенето бе пълно с обядващи французи, но много малко американци. През прозореца Майло забеляза високия хубав мъж, когото бе видял по-рано, да чака на улицата за маса. Зачуди се къде ли бе отишла приятелката му с подутите очи.
Майло подпря брадичката си с ръка.