— Стефани Уийвър. С кого разговарям?
— Говорите с Майло Уийвър — отговори той.
— Радвам се да ви чуя.
— Престанете! — изрева той и Стефани избухна в смях, после се разбъбри за всички събития, изпълнили деня й.
— И как го нарече?
— Сам Астън е кретен, татко. Той ме нарече „лицемерка“ и затова му казах, че е мръсен плъх. Какво очакваш?
След като Стефани му разказа всичките си истории, Тина се върна на телефона и го заплаши със страховити последици, ако не се върнеше навреме. След като затвори, Майло остана сам с шума от движението и светът му се стори по-мрачен. Звънна на Грейнджър.
— Какво? — извика старецът.
— Аз съм, Том.
— А, съжалявам, Майло.
— Какво става?
— Нищо. Свърши ли работата?
Майло се отдръпна от прозореца.
. — Да.
— Видя ли? Отлиташ за вкъщи довечера и няма да пропуснеш и минута от почивката си.
— Айнър ли ръководи наблюдението?
— Какво наблюдение?
— Не вярвам просто да седиш и да чакаш дали докладът ще се озове в Пекин.
— Разбира се, че не. Да, той ръководи наблюдението.
— Тогава ще остана тук още малко.
Грейнджър се прокашля.
— Не разбирам защо създаваш неприятности.
— Защото Анджела е невинна.
— Айнър показа ли ти уликите?
— Нямам нужда от улики, Том. Говорих с нея почти два часа. Невинна е.
— Сто процента ли си сигурен?
— Да кажем, деветдесет и седем.
— Три процента са достатъчни за съмнения. Знаеш го.
— Но тя върши важна работа тук — настоя Майло. — Не ми се иска да я компрометирам.
— Тя е началник на охраната, Майло. Не е мозъчен хирург.
— Следи Тигъра.
Мълчание.
— Не се прави на глупав, Том. Изпратил си й неговата снимка още преди месеци. Защо не ми каза?
— Майло — отвърна Грейнджър с властен тон, — не мисли, че знаеш всичко, което става тук. Взех решение, което по онова време ми се стори правилно. Освен това, самата Анджела искаше да държим работата в тайна. Уважавам това.
— Да бе.
— Е, с какво разполага тя?
— Много повече от това, което аз успях да науча. Има запис на Тигъра в марсилския клон на „Юнион Банк“, където тегли парите от убийството на Мишел Бушар. Триста хиляди. Проследила сметката до Цюрих, където била открита от Ролф Винтенберг.
— Винтенберг — бавно повтори Грейнджър, който вероятно записваше името.
— Факт е, че трябваше да включим Анджела в случая на Тигъра още от самото начало. Щяхме да го пипнем преди години. В сравнение с нея, аз съм пълен тъпак.
— Ще го имам предвид, Майло. Но ако Анджела продава наши тайни, трябва да го знам.
— Добре.
— Няма да му създаваш неприятности, нали?
— На кого?
— Айнър.
— Познаваш ме, Том. Просто искам да помогна.
14
Той се върна в парка след четири.
Беше се преоблякъл в по-незабележими дрехи — тениска и джинси, а слушалките на айпода му се виждаха ясно под шапката, която бе купил от магазин близо до хотела. Слънчевите очила допълваха дегизировката му достатъчно, за да избегне лесното разпознаване от камерите в посолството. Маскировката му не би издържала обстоен преглед, но Майло не смяташе, че се нуждае от нещо повече.
Старицата на Айнър бе заменена от старец в мърляво яке, седнал на същата пейка, оставил пластмасова торба до краката си. Цветарският ван на Айнър все още бе паркиран на авеню „Габриел“.
Майло нямаше с какво да се занимава до пет часа, затова се заслуша в музиката от айпода — отново песни от шестдесетте години. Франс Гал, Джейн Бъркин, Франсоа Харди, Ана Карина и Брижит Бардо в дует със Серж Генсбур.
В пет и десет паркът се изпълни с хора, които се прибираха у дома. Дори старецът седна по-изправено и се извъртя да погледне към посолството.
От мястото си, Майло не виждаше портата на посолството, затова тръгна бавно към авеню „Габриел“ и поднесе айпода близо към лицето си, сякаш имаше някакъв проблем с него. Но всъщност наблюдаваше внимателно стареца, който се надигна от пейката и се наведе да завърже връзките на обувките си.
Майло също трябваше да скрие лицето си, тъй като Анджела подмина цветарския ван и тръгна към тях. Вървеше на изток през парка към метростанцията на „Плас дьо ла Конкорд“. Майло, невидим в тълпата, се извърна небрежно настрани. Старецът последва Анджела.
Майло забърза към авеню „Габриел“ и стигна до вана, който тъкмо маневрираше да се измъкне от мястото за паркиране. Почука на затъмнения заден прозорец и зачака.