Айнър не реагира веднага. Вероятно гледаше лицето на Майло и се чудеше дали досадникът ще се разкара. Най-после взе решение и отвори вратата. Устните му бяха в ужасно състояние и изглеждаха сякаш ги бе дъвкал ожесточено.
— Какво, по дяволите, правиш тук, Уийвър? — попита той.
— Ще ме закараш ли?
— Разкарай се. Прибирай се у дома.
Айнър се опита да затвори вратата, но Майло му попречи.
— Моля те, Джеймс. Трябва да дойда с теб.
— Това, което трябва да направиш, е да се прибереш у дома.
— Хайде де — дружелюбно се усмихна Майло. — Ако се наложи да прибереш Анджела, ще ти бъде по-лесно с мен. Тя няма да побегне, ако и аз съм с теб.
Айнър се замисли.
— Честно — добави Майло. — Просто искам да помогна.
— Обясни ли това на Том?
— Обади му се, ако искаш.
Айнър отвори вратата и се ухили, за да покаже, че не е толкова лош.
— Приличаш на застарял тийнейджър — отбеляза той.
Майло не си направи труда да му каже на какво прилича той самият.
Мобилният контролен център на Айнър се състоеше от два лаптопа, два плоски монитора, генератор, микрофон и колони. Седалките бяха преместени плътно до дясната стена срещу оборудването. Возенето не беше много приятно, тъй като шофьорът непрестанно скачаше нервно на педалите. По целия път до апартамента на Анджела в единадесети арондисман, Айнър поддържаше радиовръзка с агентите си. Те докладваха, че Анджела се е качила в метрото и е слязла на „Плас дьо ла Насион“. Оттам е поела пеша по авеню „Филип Опост“ към апартамента си на, Рю Александър Дюма“.
— Чудесно е, че контролираш всичко — каза Майло.
Айнър бе съсредоточен върху монитора, който показваше кооперацията на Анджела. Видяха как тя мина през стъклената врата.
— Ако ролята ти тук е да се държиш саркастично, ще те закараме до летището — каза Айнър.
— Съжалявам, Джеймс.
Продължиха безмълвно и скоро стигнаха до квартала на Анджела. Някои членове на дипломатическия корпус в Париж, който бе достатъчно голям, за да образува собствен град, живееха в същата източна част на единадесети арондисман. По улиците бяха паркирани мерцедеси и беемвета.
Откъм колоната се чу изщракване и набиране на номер.
— Подслушваш телефона й? — попита Майло, загледан в монитора, който показваше набрания от Анджела номер:825030030.
— А ти какво си мислиш, Уийвър? Не сме аматьори.
— Тя също не е. Обзалагам се, че ви е усетила.
— Шшт.
Женски глас каза:
— Пица „Хът“.
Компютърният указател потвърди, че това е вярно.
Анджела си поръча хавайска пица с гръцка салата и шест бири „Стела Артоа“.
— Добре похапва — отбеляза Айнър, после затрака по лаптопа.
Вторият монитор оживя и показа всекидневната на Анджела. Тя се отдалечаваше от телефона и се прозяваше. Майло си помисли, че следобедното шампанско я бе приспало. Анджела намери дистанционното, просна се на канапето и пусна телевизора. Не виждаха екрана, но чуха смях. Анджела дръпна ципа на ботушите си, събу ги и ги остави до масичката за кафе.
Ванът намали и шофьорът извика:
— Пристигнахме.
— Благодаря, Бил — отвърна Айнър и погледна бързо Майло преди да върне очи към екрана. — Това може да отнеме дни. Ще ти се обадя, когато тя направи нещо.
— Ако направи нещо.
— Както и да е.
— Ще ти правя компания.
След половин час слънцето започна да залязва и освети задните прозорци. Хората се завръщаха у дома, изпълнени с нетърпение да съблекат костюмите си. Улицата беше красива и напомни на Майло за дома му в Бруклин. Мястото започваше да му липсва. Все още не бе сигурен защо в момента не седи в самолета. Какво въобще можеше да направи, за да помогне на Анджела? Айнър бе арогантно копеле, но нямаше да я накисне. А ако Майло грешеше и тя наистина продаваше тайни, тогава бездруго не можеше да й помогне.
— Как въобще започна всичко това? — попита той.
Айнър се облегна назад, но продължи да наблюдава Анджела, която се усмихваше на нещо от телевизора.
— Знаеш как. Лаптопа на полковник Лиен.
— Но защо МИ6 е наблюдавало полковника?
Айнър сви рамене.
— Следяли са го. Двучленен екип. Стандартна процедура. Просто държат врага под око.
— Те ли ти казаха това?
Айнър го изгледа почти презрително.
— Да не мислиш, че говорят с туристите? А стига бе. Само ушите на Том са достойни за тайните им.
— Продължавай.
— Всеки втори уикенд полковникът взима ферибота от Англия до Франция. Малка вила на север от Лавал. Реномирана ферма.