— Ами той дал на полицията адрес в трети арондисман. Проверихме го и се оказа приют за бездомни. Твърди, че бил от Канзас Сити. Помолихме ФБР да провери. Документацията на Хърбърт Уилямс датира от 1991 г., когато подал молба за паспорт.
— Трябвало е да използва номера на социалната си осигуровка, нали?
— Класическа измама. Номерът принадлежи на Хърбърт Уилямс, чернокож мъж, умрял на тригодишна възраст през 1971 г.
— С нищо друго ли не разполагаме?
— Този тип е хитър. Сложихме двама души да го наблюдават след две от срещите през юни, но той се измъкна. Истински професионалист е. Но виж това.
Той отново затрака по клавиатурата. Появи се панорамна снимка от провинцията. Широко открито пространство, синьо небе и малка вила вляво. После Майло забеляза кола. Курсорът на Айнър увеличи образа. До колата стояха двама мъже. Единият беше Хърбърт Уилямс, или Ян Клаузнер. Другият — дебел китаец, полковник Лиен.
— Откъде се сдоби с това?
— Стар материал на Управлението. От миналата година. Том го издири, когато научи за полковника.
Майло разтърка устните си. Бяха сухи като тези на Айнър. Започваше да намразва представата на Грейнджър за сигурност.
— Следиш я от два месеца. Защо започна?
От бюрото ни във Франция изтича информация от години. Лангли искаше да проучи положението, но извън обичайните канали. Решихме да започнем с Анджела Йейтс.
— Ние решихме?
— Аз и Том.
Майло бе наясно, че не знаеше за всички операции, които службата му провежда. Опита се да си припомни дали бе забелязал нещо, което да сочи, че Анджела е разследвана. Най-доброто, което успя да си спомни, бе, че преди месец поиска да използва Айнър да уреди подслушването на среща между сицилианската мафия и заподозрени ислямски фанатици в Рим. Грейнджър му спомена само, че Айнър не е на разположение и му предложи да използва Лейси.
— Е — каза той, — смяташ ли, че всичко това е достатъчно, за да я обвиним?
— Разбира се, че не, Уийвър. Затова седя тук с теб, вместо да я арестувам и да се прибера у дома при приятелката ми. А сега ти ми кажи откъде познаваш господин Уилямс.
— Мотоциклет — съобщи им Бил и се скова зад волана.
Наведоха се към прозореца. Слънцето бе почти залязло и едва различиха силуета на облечен в кожени дрехи мотоциклетист, който караше към тях. Айнър също се скова и измъкна малка берета от презраменния си кобур.
— Не се прави на каубой — посъветва го Майло.
Мотоциклетът се промуши между две коли и скочи на тротоара. На червената кутия в багажника му пишеше „Пица Хът“.
След като доставчикът се отправи към вратата на Анджела, Айнър прибра пистолета си и каза:
— Хайде. Разправяй.
Майло му разказа за Клаузнер/Уилямс и Тигъра. Новината зашемети Айнър. От колоните чуха нежната мелодия на звънеца на Анджела. Айнър отпусна ръце в скута си.
— Аз… ами… Тигъра. Това променя всичко, нали?
— Не мисля така.
— Ако Анджела е свързана с човек, който контролира действията на Тигъра, тогава не става дума само за продаване на тайни на китайците. Очевидно тя е ръководена от човек със сериозни връзки. Може да е на свободна практика.
— Планът си остава същия — каза Майло. — Идентифицираме контакта й и го прибираме. Не пипаме Анджела преди да го хванем.
— Да — призна Айнър едва ли не тъжно. — Прав си.
Майло отвори задната врата и скочи на улицата.
— Отивам да вечерям. Обади ми се, ако смениш позицията.
— Разбира се — отговори Айнър и затвори вратата.
Парижкият въздух ухаеше на шунка и топъл ананас.
15
Майло намери малка турска закусвалня на странична уличка близо до „Плас Леон Блум“. Поръча си гирос и го изяде прав до висока масичка. Цялата тази история бе много объркана. Или Анджела бе невинна, в което силно му се искаше да вярва, или бе виновна и продаваше тайни. Но пък на китайците? По би й подхождало да продава тайни на страна, на която симпатизираше. Например на Полша. Тя беше трето поколение американка от полски произход и бе израснала, слушайки този странен език навсякъде около себе си. Перфектният й полски бе една от причините да бъде назначена в Управлението. Друга основателна причина бе идеализмът й. Само пари не бяха достатъчни да накарат Анджела да предаде някого.
Айнър, независимо дали бе справедлив към нея или не, бе инвестирал много платени часове в двумесечната операция по наблюдението й. Ако се откажеше от следенето, това би изглеждало като пропиляване на правителствени ресурси. Рискован ход във времена на несигурност и съкращения.