— Каква е паролата? — попита Айнър, зарадван да се върне на собствената си територия от шифри и пароли.
— Не знам, мамка му. Ще чуеш гласа ми.
— Обади се на жена си — посъветва го Айнър. — Обещал си да й звъннеш и спазваш обещанието си.
— Но те са приятелки. Анджела ще иска да говори с нея.
— Да, ама жена ти е заета и трябва да върви.
Вършеше работа и Майло се съгласи.
— Но ще изключиш камерите и микрофоните, когато се появя, нали?
— Да. Обещавам.
Майло се съмняваше в това, но ако Анджела стигнеше до признания, знаеше приблизително къде се намираха камерите и можеше да ги закрие. Положението с микрофоните обаче бе различно. Е, вероятно можеха да излязат на терасата.
Анджела натисна бутона на домофона, каза му да се качи на четвъртия етаж и той се понесе нагоре в раздрънкания асансьор. Тя го чакаше на вратата, облечена в джинси и тениска. В ръката си държеше чаша бяло вино.
Бързо пристигна. Не те събудих, нали?
— Моля те — отвърна той, като размаха бутилката водка. — За мен е още пет следобед.
Целуна я по бузата и я последва в апартамента.
Остана с впечатлението, че Анджела бе променила решението си. Беше му се обадила, но докато го чакаше, явно бе осъзнала грешката си. Сложиха водката във фризера за по-късно и се заеха с виното, седнали на канапето, което Майло бе видял на монитора на Айнър.
За да я предразположи, Майло започна да я разпитва за любовния й живот. Да, принцесата бе преди цяла година, но оттогава?
— Никога не си оставала сама за дълго време — отбеляза той.
Анджела се засмя, но наистина не се бе мятала в леглото с никого откак тази връзка бе приключила.
— Беше ми трудно. Помниш ли как се чувствах след историята с Франк Доудъл? Е, раздялата ми подейства по същия начин.
— Проблем с доверието.
— Нещо такова — кимна тя и отпи от виното. — Можеш да пушиш, ако искаш.
Майло извади кутия „Давидоф“ и й предложи цигара, но тя отказа.
— Можех да пропуша отново, когато връзката ми се провали, но това би означавало да призная поражение.
Той й се усмихна и каза:
— За какво искаше да говорим?
Вместо да отговори, тя влезе в кухнята. Майло осъзна, че това му предоставя очакваната възможност. Можеше да се обади на Айнър и да го накара включи микрофоните и камерите, ако вече не го бе направил. Но не вдигна телефона и седмици по-късно тази грешка щеше да се превърне в гадна дреболия в историята на Майло Уийвър.
Анджела се върна с бутилка вино, допълни чашите им, после отиде да изхвърли празното шише. Докато приключи с ритуала и се настани обратно на канапето, вече бе взела решение как да действа.
— Какво знаеш за положението в Судан? — попита тя.
— Колкото и всички останали. Дългата и тежка гражданска война приключи преди две години. Ние помогнахме за това. Но сега в района на Дарфур се води нова гражданска война между суданската Армия за освобождение и подкрепяната от правителството милиция „Джанджауийд“. Последното, което чух, бе, че над двеста хиляди души са загинали, а два милиона са прогонени от домовете си. На изток, в столицата, има друга гражданска война в резултат от убийството на молла Салих Ахмад през януари, за което обвиниха президента. Но ние знаем истината, нали? — усмихна се той, но Анджела не отвърна на усмивката му. — Какво друго? Ужасна икономика. Основният експорт е нефт.
Той присви очи и си припомни нещо.
— Но не продават нефта на нас, нали? Наложихме им ембарго. Продават го на Китай.
— Точно така — потвърди Анджела, без да трепне при споменаването на Китай. — В момента, те доставят седем процента от нефта на Китай. От своя страна, Китай доставя на суданското правителство оръжия, за да убиват собствените си хора. Китайците биха направили абсолютно всичко, за да запазят притока на нефт. Странна работа. Китай бе подложен на сериозен натиск от страна на ООН, за да убедят президента Ал Башир да сключи примирие в Дарфур. Най-после, миналия февруари, Ху Дзинтао, китайският президент, се срещна с него, за да обсъдят положението. По същото време той опрости дълга на Судан към Китай и обеща да построи президентски дворец. Откачена работа, нали?
— Напълно.
— Но да се върнем на Салих Ахмад. Днес следобед ти ми каза, че Тигъра е убил Ахмад. И не го е направил по поръчка на суданското правителство.
— Може да е останал с погрешно впечатление. Никога не е знаел за кого точно работи. Предположението му бе, че ставало дума за мюсюлмански екстремисти.
Анджела се намръщи.
— През май се срещнах няколко пъти с едно хлапе. Рахман Гаранг. Суданец. От групата на Салих Ахмад.