— Терорист?
Тя наклони глава, после кимна.
— Не съм сигурна какво точно е правил Рахман, но, да, бих го нарекла терорист. Поне начинаещ терорист. Семейството му е тук от пет години и когато дошъл да ги посети през май бил прибран от французите. Свързали го с някаква терористична групировка в Лион. Ужасно дебелоглав. И проклет. Оказа се, че всъщност не е свързан с нищо във Франция, но докато го държали, обвинявал разпитващите за смъртта на моллата. Думите му били: „Вие и американците“. Бившата ми приятелка ми се обади за него. Принцесата. Е, не е точно принцеса, макар да се държи като такава. Тя е от френското разузнаване. Помислих си, че по този начин иска да се сдобри с мен. Говорих с Рахман веднъж в затвора и той ми каза, че не се страхувал от мен. Каза, че ние, имаше предвид Съединените щати и съюзниците им, сме убили молла Салих Ахмад и очаква да очистим и него. Французите го освободиха поради липса на доказателства. Аз обаче проявих любопитство. Всички гледаме новините. В негов интерес беше да обвини президента Ал Башир. Все пак, целта на всички бунтове е свалянето му от власт. Седмица по-късно открих семейството на Рахман, после го убедих да поговори с мен отново. Обядвахме в центъра — на същото място, където ме намери днес. Братът на Рахман, Али, настояваше да ни придружи, за да го пази. Съгласих се, но го накарах да чака пред ресторанта докато говорехме.
Майло си припомни снимките на Айнър от шестнадесети май. Анджела отпи от виното и той попита:
— И какво ти разказа Рахман? Знаеше ли въобще нещо?
Анджела остави празната си чаша на масата.
— Малко. Намирал се в къщата на моллата в Хартум в нощта, когато трупът му се появил. Били голяма група приятели и роднини. Рахман отишъл до тоалетната. През прозореца й се виждал задният двор. Рахман видял европеец — бял мъж — да оставя трупа. Това беше основното в аргументите му.
— Показа ли му снимки на Тигъра?
Анджела поклати глава, очевидно засрамена.
— Не се сетих. Но му казах, че ще проуча случая. Ако бях от мъжки пол, надали щеше да ми повярва. Но май ме харесваше. Откарах него и брат му обратно до къщата им и през следващите няколко дни се посветих на случая. Но нямах за какво да се захвана. Нямах основания да смятам, че това е дело на Тигъра. В света има много бели лица и предположих, че Ал Башир просто е отишъл до местния пазар, за да си намери убийци.
— Докладва ли за това? — попита Майло. — Имам предвид за това, че помагаш на Рахман.
Тя отново поклати глава отрицателно, но този път без притеснение.
— Знаеш какво щеше да стане — никой не се интересува от конспиративните теории на потенциален бомбаджия-самоубиец. Просто докладвах, че работя с него като с вероятен източник.
— Разбирам.
— След пет дни още нямаше никакви резултати, затова отидох да съобщя лошата новина на Рахман. Семейството му не ме пусна да вляза. Майка му, баща му и сестра му се държаха с мен като с прокажена. Най-после се появи Али. Не знаеха къде е Рахман. Същия ден му се обадили по телефона. Казал на майка си, че отива на важна среща. Тогава го видели за последен път.
— Дали не се е върнал обратно в Хартум?
— Не би могъл да го направи. Не го биваше. Не използваше фалшиви паспорти или нещо такова — обясни тя, после замълча за момент. — Миналата седмица трупът му бе намерен в Гонес. Два куршума в гърдите. Криминолозите казаха, че бил мъртъв от около месец и половина — точно след като говорих с него.
Майло усети нужда да се раздвижи. Разтърка колената си, изправи се и отиде да вземе изстудената водка. Трябваше да се обади на Айнър, преструвайки се, че звъни на Тина, но не го направи. Предполагаше, че той бездруго вече ги слуша. Наля водка в чашите от вино и Анджела не се възпротиви.
— Криминолозите казаха ли още нещо? — попита той.
— Деветмилиметров ППК. А това е доста често срещано оръжие.
— Струва ми се, че приятелите му са го видели да говори с теб.
— И Али смяташе така.
— Говори ли с него?
— Той ми се обади. Веднага след като откриха трупа. Така научих за станалото.
През следващия час се наливаха с водка и разсъждаваха върху събитията. „Изглежда“ бе основната дума.
Съгласиха се, че „X“ бе наел Тигъра да убие радикалния молла в Судан, а когато наемният убиец започнал да се интересува от самоличността на работодателя си, X го очистил.
— Всеки би могъл да убие Рахман — каза Анджела, като примигна, за да задържи лицето на Майло на фокус. — Приятелите му терористи го видели да говори с мен и заподозрели, че е двоен агент. Или който и да е поръчал убийството на моллата смятал, че Рахман обсъжда самоличността на X с мен. И X го очистил по същата причина, поради която убил и Тигъра.