Майло прехапа езика си, защото онова, което искаше да каже, щеше да издаде, че знаеше прекалено много. Агентът на X, Хърбърт Уилямс, бе видян с Анджела Йейтс. Възможно бе, Уилямс да не е бил връзката на Анджела, а просто да я бе наблюдавал. Все пак, беше седял в ресторанта по времето на срещата й с Рахман.
Забравяме за китайския дипломат и откраднатите тайни и картинката става съвсем различна. Анджела е жертва, а не предател.
И все пак, въпросът, който Тигъра бе задал на смъртното си легло, оставаше без отговор. Кой беше X? Кой би наел Тигъра да очисти молла Салих Ахмад и френския министър на външните работи? Дали някоя терористична група би искала смъртта и на двамата? Смъртта на молла Ахмад подпомагаше ислямската кауза в Судан, но тази на французина не допринасяше с нищо.
А и какво би обяснило всички убийства, извършени от Тигъра след 2001 г., когато Хърбърт Уилямс бе станал основния му клиент?
Може би Хърбърт Уилямс бе X. Възможно бе той да бе просто брокер на смъртта за хора с власт, които искаха някой да изчезне. А в подобен случай, нищо не свързваше различните убийства.
— Китайците — каза Анджела. — Жигосването на трупа на Салих Ахмад прилича на открито предупреждение към екстремистите — престанете да тормозите приятеля ни, или ще приключите живота си като този човек. Но пък е прекалено очевидно, нали?
Майло кимна.
— Китайците могат да бъдат обвинени в много неща, но не и в късогледство. Централният комитет не иска война със суданските маси. Не желае да изпрати войски в Африка, нито да предизвика интереса на международната общност — след година китайците са домакини на олимпийските игри. А жигосването е било предназначено да предизвика антикитайски настроения.
Той си пое дъх и добави:
— Съгласен съм с Тигъра по въпроса — мисля, че е работил за джихадистите.
— Единственият начин да разберем, е да открием Хърбърт Уилямс — каза Анджела.
Въпреки раздразнението от липсата на солидни отговори, Майло се наслаждаваше на разговора си с нея. Обсъждането на подробностите и размишленията върху възможните разрешения му напомниха за приятелството им преди десет години, когато и двамата бяха млади и изпълнени с див ентусиазъм за работодателя си и страната си.
После настроението се промени. Анджела разтърка ръце, сякаш внезапно бе намръзнала от зловещите истории, които си разказваха. Малко след един часа, тя каза:
— Ще повикам такси. Не искам да закъснееш за Дисниуърлд.
След като се обади по телефона, тя отиде до тоалетната и се върна с флакон хапчета.
— Какво е това? — попита Майло.
— Приспивателни.
Той повдигна вежди.
— Наистина ли имаш нужда от тях?
— Не си личният ми психоаналитик, Майло.
— Помниш ли времето, когато се опитах да те привлека към амфетамините?
Тя се засмя.
— Леле, ти беше такава развалина.
Майло я целуна на път навън, а тя му подаде почти пълната бутилка „Смирноф“.
— Хайде да поддържаме връзка за този случай — предложи той. — Свършила си много повече работа отколкото аз бих могъл да свърша някога.
Тя го плясна по задника.
— Това е защото съм по-умна от теб.
Таксито го чакаше на улицата. Преди да се качи в него, той погледна към цветарския ван. Вторачен в него от седалката до шофьора, Айнър вдигна ръка въпросително. Майло отговори с вдигнат палец и туристът се върна в задната част на вана. За огромно учудване на Майло, Айнър наистина ги бе оставил насаме. Самият Майло никога не би проявил подобна щедрост.
17
Събуди се рано в събота сутрин с кошмарен махмурлук. Телевизорът крещеше прогнозата за времето на френски. Майло се опита да отвори очи, но стаята представляваше само размазано петно, затова ги затвори отново.
Такива неща се случваха, когато беше далеч от семейството си. Нямаше кой да му напомни, че е грешка да прекара нощта пред телевизора с бутилка водка и пакет цигари. Не беше такъв, когато беше турист, но сега Майло, семейният човек, пътуваше като откачен тийнейджър, измъкнал се от дома.
Нещо помръдна — чу се леко изскърцване — и той отново отвори очи. Размазани цветове. Отдръпна се назад и вдигна юмрук. Айнър се усмихна весело от стола до леглото му.
— Добре ли си?
Майло се опита да седне и да се облегне на таблата на леглото. Беше му адски трудно. Спомни си как потъна във водката, а после — от любопитство — изпи миниатюрно шише с хотелско бренди и друго с узо. Изкашля се измъчено.