— Пияна ли си? — попита той.
Тя се засмя. Да, определено беше пияна.
— Пат донесе бутилка шампанско.
— Страхотен кавалер.
Майло не ревнуваше от Патрик. Бившият й приятел бе просто досаден факт от живота.
— Какъв е проблемът? — попита той.
Тина се поколеба.
— Нищо, нищо. Пат си отиде, Стеф си легна. Исках само да чуя гласа ти.
— Слушай, трябва да вървя. Тъкмо научих лоша новина.
— Анджела?
— Да.
— Не е… имам предвид… няма сериозни неприятности, нали?
— По-лошо е от неприятности.
Той се вслуша в мълчанието й докато Тина се опитваше да схване какво може да е по-лошо от обвинението в предателство. Накрая загря.
— О, господи!
Тя започна да хълца, както правеше често, когато бе пияна или нервна.
Италианец, когото Майло познаваше навремето, обичаше да казва:
— В мъката има нещо банално. Направо ми прилошава от всичкия този кич.
Италианецът беше наемен убиец и тази философия му служеше за да го предпази от емоционалност.
Докато се къпеше, Майло откри, че се чувства по същия начин. Прилоша му от начина, по който си припомняше чертите на Анджела и гласа й, красивото й лице и любовта й към френската мода. Спомни си съблазнителното й ръмжене. За разлика от празнотата на шока, сега му се струваше, че е изпълнен изцяло от кича на смъртта.
Когато излезе от банята, увил хавлия около кръста си, Айнър пиеше кафе, вторачен в телевизора, където двеста или повече арабски протестиращи крещяха, вдигнали юмруци и притиснати към висока стоманена ограда.
— Къде? — попита Майло.
— Багдад. Прилича на Иран през 1979 г., нали?
Майло нахлузи раирана риза. Айнър отново увеличи звука — действие, което предвещаваше мрачни теми — но не заговори. Седеше и гледаше как Майло се облича, потънал в мисли. Най-после прошепна театрално:
— Натъквал ли си се някога на Черната книга? Или тя е само мит сред туристите?
Майло забеляза наивното очакване по лицето на младия мъж. По различни причини, най-вече защото искаше Айнър да спре да се съмнява в действията му, реши да излъже.
— Истинска е — отговори той. — Открих един екземпляр в края на деветдесетте години.
Айнър се наведе към него и примигна.
— Сега вече се шегуваш.
— Не, Джеймс, не се шегувам.
— Къде? Търсих, но никога дори не се доближих до нея.
— Значи не ти е писано да я намериш.
— А стига бе.
Майло му повтори думите, които бе чувал много пъти в младините си. Беше същата реплика, която придаваше тайнственост на Черната книга, независимо дали наистина съществуваше или не.
— Книгата намира теб, Джеймс. Ако си достоен, ще намериш начин да застанеш на пътя й. Книгата не си губи времето с аматьори.
Бузите на Айнър се зачервиха, а дишането му се ускори. После обаче си спомни кой беше, усмихна се и намали звука.
— Знаеш ли какво?
— Какво?
— Първокласен шегаджия си, Майло Уийвър.
— Да, добре ме познаваш.
Айнър се засмя, после си промени решението. Нямаше представа в какво да вярва.
18
По предложение на Майло, излязоха от хотела по задното стълбище и се измъкнаха през служебния вход. Айнър настоя да шофира и, докато фучаха по магистрала А1 към летище „Шарл де Гол“, Майло му предаде онова, което Анджела му бе разказала предишната вечер.
— Трябваше да ми се обадиш, Уийвър. Така се бяхме разбрали, нали?
— Мислех, че си включил поне микрофоните.
Айнър поклати глава раздразнено.
— Сключихме сделка. Аз изпълнявам обещанията си.
— Получил си разрешение от Том, нали?
Кратка пауза.
— Отначало не се съгласи, после ми се обади и каза да изпълня желанията ти. Но все пак, Уийвър, трябваше да ми се обадиш.
— Съжалявам, Джеймс.
Той продължи с разказа на Анджела за младия судански радикал, убеден, че моллата е убит от Запада.
— Значи е видял европейско лице — отбеляза Айнър. — Какво означава това?
— Означава, че Тигъра не лъжеше. Наистина е убил Салих Ахмад. И вероятно не по поръчка на президента. Ако повярваме в историята на Анджела, а аз вярвам, тогава не мисля, че тя някога е била във връзка с Хърбърт Уилямс. Предполагам, че той я е шпионирал. Може да се е притеснявал, че тя проучва самоличността му. Ако е следяла Ролф Винтенберг в Цюрих, и ако Винтенберг е бил свързан с Уилямс…
Всъщност, всичко бе възможно.
— Знам само, че Анджела започнала да събира улики и внезапно се оказва мъртва.
— Ами полковник Лиен? — попита Айнър. — Можеш да съчиняваш сложни теории, но факт е, че той се е добрал до информация, до която Анджела е имала достъп. А онзи тип, Уилямс, е бил сниман с Лиен. Не виждаш истината, Уийвър.