Осемчасовият полет бе плавен и спокоен, и Майло успя да поспи три часа преди да кацне на „Кенеди“, малко след дванадесет на обед в събота. След като изтърпя дългата опашка пред гишето за паспортна проверка, тръгна сред изморените тълпи към изхода, но внезапно спря. Облегнат на черен мерцедес със затъмнени стъкла, стоеше Грейнджър, кръстосал ръце пред гърдите си.
— Имаш ли нужда от превоз? — попита той.
— Имам кола — отговори Майло без да помръдне.
— Ще те закараме до нея.
— Ние?
Грейнджър се намръщи.
— Хайде, Майло, влез в колата.
Другата половинка от „ние“ се оказа Терънс Фицхю от Лангли, което обясняваше настроението на Грейнджър. Заместник-директорът по тайните операции седеше удобно зад шофьорската седалка. Майло остави чантата си в багажника и бе поканен да се присъедини към Фицхю. Грейнджър изпълняваше ролята на шофьор и Майло се зачуди дали Фицхю седи зад него с идеята, че е защитен от потенциални убийци.
— Том ми каза, че в Париж имало проблем — заговори Фицхю, когато потеглиха.
— Не един, а много проблеми.
— Повече от убийството на Анджела Йейтс?
— Оказа се, че вашият китайски полковник е бил разработван от французите — отговори Майло, като метна бърз поглед към Грейнджър, който го наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. — Приятелката на Лиен, Берние. Тя е от ДСЖЕ. Истинското й име е Даян Морел. Каквото и да е правила с полковника, френското разузнаване си е получило копие от хард драйва му.
— Това да не е груб сексуален намек? — попита Фицхю.
— Знаеш какво искам да кажа.
— Том? Защо, по дяволите, не знаехме това?
Грейнджър се съсредоточи върху движението към паркинга.
— Защото французите не ни казаха.
— А ние казахме ли им, че се интересуваме от полковника?
Мълчание.
Фицхю остави Грейнджър на мира и се обърна към Майло.
— Е, плащаме скъп хотел и самолетен билет, а ти ни докладваш само за лошо разузнаване и мъртва служителка?
— Има и друго — отговори Майло. — Предполагаемата свръзка на Анджела, Хърбърт Уилямс. Същият човек, който е сключвал сделки с Тигъра. И същият човек, който е убил Тигъра. Анджела не му е предавала нищо. Мисля, че я е следял.
— Все по-хубаво — промърмори Фицхю, като плясна с ръка облегалката на Грейнджър. — А някакви добри новини, Майло? Аз съм човекът, който трябва да се върне в Лангли и да хвали Туризма. И да им покаже каква добра работа се върши на Авеню на Америките. Разбира се, мога да докладвам, че службата е пълна с идиота, които не могат да разпознаят агент на ДЖСЕ и объркват врага със свръзка, но се страхувам, шефовете ще решат, че е време да премахнат отдела напълно.
Майло разтърка устни преди да отговори. Една от добродетелите в Туризма бе общото неведение на отделния агент. Туристът трябваше да знае само заповедите си. След като напусна оперативната работа обаче, на Майло бързо му писна от вечните оправдания на бюрократи като Фицхю.
— Слушай — каза той, — проблемът не е в нашата операция. Без работата на Айнър нямаше да разполагаме с допълнителните снимки на Хърбърт Уилямс. А без работата на Анджела нямаше да знаем, че Тигъра е получил парите си чрез банка в Цюрих и сметка, открита от Ролф Винтенберг.
— Винтенберг? Кой, по дяволите, е Винтенберг?
— Името е фалшиво, но все пак ни приближава до човека, който е плащал на Тигъра. Освен това, Анджела се срещнала със судански терорист, който видял как Тигъра оставя трупа на молла Салих Ахмад в собствения му заден двор.
— Разбирам — кимна Фицхю. — Значи президентът на Судан е наел Тигъра? Виждаш ли? Това е разузнаване.
— Не разполагаме с нищо срещу президента. Всъщност, не мисля, че е бил той. Тигъра също не вярваше в това.
— Сега вече съм наистина объркан — призна Фицхю.
— Помисли за следното — посъветва го Майло с професионален тон. — Издирваме човека, убил Тигъра. Мисля, че същият човек е убил Анджела И е отговорен за убийството на молла Салих Ахмад.
Фицхю се вторачи в него замислено.
Грейнджър зави към паркинг „Б“ и проточи врат.
— Къде ти е колата?
— Остави ме тук.
Грейнджър паркира между две редици прашни коли, но разговорът още не бе приключил. Майло изчака докато Фицхю, обмислил въпроса внимателно, каза:
— Той е мъртъв, Майло. Това е… слушай, няма да го наричам Тигъра. Тъпа работа. Дай ми едно от имената му.
— Самюъл Рот.
— Добре. Самюъл Рот е мъртъв. Мога да отнеса тази информация в Лангли, но за тях това е приключен случай. При това, случай, решен от Министерството на вътрешната сигурност. Кой му е платил, кой го е убил… всичко това е без значение за Лангли. Президентът няма да изпадне във възторг, когато чуе това. А за да го въодушевят, шефовете трябва да му предадат нещо активно. И искат от нас да спрем лошите работи преди да се случат. Целият свят си мисли, че знае кой е убил моллата. Харченето на пари, за да докажем, че това не е вярно, не ни е приоритет. На всичкото отгоре, светът е много по-добро място без шибания молла. Загряваш ли?