— Махмурлук? — ухили се Майло.
Тя поклати глава и се усмихна.
След двадесет минути Майло ядеше остатъци от китайска вечеря на канапето. Тина се оплакваше от миризмата му — вероятно на цигари, макар да не бе сигурна, а Стефани му разказваше за плановете си за Дисниуърлд. Накрая, Тина попита:
— Ще ми разкажеш ли?
Майло погълна последната хапка.
— Остави ме първо да взема душ.
21
Тина го загледа как изстена, надигна се от канапето и излезе от стаята. Имаше нещо сюрреално в начина, по който Майло се бе прибрал у дома след пътуване, където най-старата му приятелка бе умряла, а сега всичко беше отново нормално.
Запозна се с Майло при изключително странни обстоятелства. Дори родителите й не знаеха какво се бе случило във Венеция. И внезапно той се озова до нея. Без обяснения и извинения. Струваше й се, че я бе чакал в продължение на години на онази влажна улица във Венеция. Бе очаквал появата й. Или поне появата на някой, на когото да се посвети.
— Аз съм шпионин — съобщи й той седмица след началото на бурната им връзка. — Или поне бях до деня, когато се запознахме.
Тя се засмя, но не беше шега. Първият път, когато го видя, Майло държеше пистолет в ръката си. Тина предположи, че е ченге или частен детектив. Но шпионин? Никога дори не й дойде на ум. Защо тогава бе напуснал работата си след като се запознаха?
— Идваше ми в повече, предполагам — обясни той. — Беше прекалено много за мен.
След като Тина го подложи на сериозен натиск, той призна нещо, което тя прие едва след време:
— Бях на ръба на самоубийство няколко пъти. Не ставаше дума за молба за внимание, тъй като в нашия живот самоубийството не ти осигурява никакво внимание. Просто те пенсионира. Не, исках да умра, за да спра да живея. Усилията направо ме подлудяваха.
Думите му я стреснаха. Наистина ли искаше потенциален самоубиец в живота си? И най-важното, наистина ли искаше такъв в живота на Стефани?
— Израснах в Северна Каролина, близо до Рали. Когато бях на петнадесет години, родителите ми загинаха в катастрофа.
Когато чу това, лицето й замръзна. Може би тази трагедия я бе накарала внезапно да изпита силна любов към мъжа, който все още бе почти непознат за нея. Кой човек, след подобни преживявания, не би изпитвал от време на време ужасна меланхолия и дори мисли за самоубийство? Преди Тина да изрази емоциите и извиненията си с думи, Майло продължи, сякаш искаше бързо да се освободи от бремето на спомените си:
— Семейството ни беше малко. Всички роднини на баща ми бяха починали отдавна, а тези на майка ми — малко след като се родих.
— И какво направи?
— Нямах избор. Бях едва на петнадесет години. Щатът ме настани в сиропиталище в Оксфорд. Северна Каролина, а не Англия — сви рамене той. — Не е толкова лошо колкото звучи. Всъщност, оценките ми се повишиха и получих стипендия за колежа. Университет „Лок Хейвън“. Малко училище в Пенсилвания. Заминах за Англия чрез програма за размяна на студенти. И там бях посетен от няколко мутри от посолството. Заведоха ме да се видя с Том, който се намираше в Лондон. Смятаха, че може би ще искам да служа на страната си.
В историята нямаше нищо нередно и Тина повярва. Дори ако Майло бе поукрасил някои подробности, дали те наистина бяха важни?
Нямаше причини да се оплаква от Майло Уийвър. Беше потаен човек, но това бе присъщо за работата му. Тина го знаеше, когато се ожениха. Важното бе, че за разлика от много мъже, той не криеше любовта си към нея и Стефани. Дори когато пътуваше, мислеше за тях. Пиеше, но не беше пияница. Пушеше, но само от време на време, така че тя нямаше право да се оплаква. А депресията? Категорично не. Понякога Майло се прибираше от работа, раздразнен от неща, които не можеше да обсъжда, но винаги внимаваше нищо да не помрачи живота им. Той наистина се държеше чудесно и с нея, и със Стефани.
А сега… сега човек, когото и двамата познаваха, бе мъртъв. Стефани седеше на пода и гледаше телевизия, а Майло се нахрани и избяга от нея в банята. Тина се почувства абсолютно сама.
След като чу душа, тя отвори сака, който Майло бе оставил до вратата.
Малко мръсни дрехи, чорапи и бельо. Айпода му. Чифт маратонки. Плик с клечки за уши, дезодорант, крем за слънце, четка и паста за зъби. Хартиени салфетки. Шишенце мултивитамини. Сапун. В найлонов плик имаше различни медицински принадлежности — лекарства, спринцовка, бинт, конец, бинт и гумени ръкавици. Лекарствата бяха доксициклин, бенадрил, прилосек, тайленол и пептобисмол.
На дъното Тина намери очила с обикновени стъкла, руса боя и двадесет и пет двадесетдоларови банкноти. И руло широка лепенка. По някаква причина, това я притесни повече от спринцовката.