Тя върна всичко в сака, закопча го и влезе в банята. Майло си тананикаше зад прозрачната врата на душа.
— Кой е? — попита той.
— Аз съм — отговори Тина и седна на клозета.
Парата подразни синузита й и тя избърса носа си с тоалетна хартия.
— Господи — изохка Майло.
— Какво?
— Чудесно е да си у дома.
— Хм — изсумтя тя.
След миг, той спря водата, отвори вратата и протегна ръка към хавлията на закачалката. Тина му я подаде.
— Благодаря — каза той.
Загледа го как се бърше небрежно, както правят всички съпрузи, които вече не обръщат внимание на голотата си. Вторачи се в двете петна на дясната страна на гърдите му, белезите, получени в мига, когато се запознаха. Преди шест години тялото на Майло бе една от най-привлекателните му черти. Не беше много приказлив, но изглеждаше великолепно и бе страхотен в леглото. Докато живяха за кратко в Бостън, Маргарет го бе нарекла „секси“.
Но шест години в един град заедно със семейството му го бяха дарили с шкембе, бяха поотпуснали стегнатия му задник и бяха заменили мускулите му със слой тлъстина. Майло се бе превърнал в закръглен чиновник.
Е, все още бе привлекателен, помисли си тя виновно. Просто бе загубил онази форма, присъща на хората, които внимателно се грижат за себе си.
Майло се изсуши и я погледна усмихнато.
— Виждаш ли нещо, което ти харесва?
— Съжалявам. Бях се замислила.
Без да се впечатли, той уви кърпата около кръста си.
Тина го загледа как изстиска паста върху четката си за зъби и избърса огледалото с ръка. Зачуди се защо трябва да се вижда, за да измие зъбите си.
— Разкажи ми за Анджела — помоли тя.
Майло измъкна четката от устата си.
— Не искаш да знаеш.
— Мъртва е?
— Да.
— Как?
— Знаеш, че не мога да ти отговоря. Но проучвам случая.
Майло се върна към зъбите си, сякаш това слагаше край на разговора им, но този път решителността му я вбеси.
— Имам чувството, че не те познавам, Майло.
Той спря водата и се завъртя към нея.
— Какво пък е това?
Тина въздъхна.
— Цялата тази тайнственост. През последната година се връщаш от все повече пътувания със синини или мрачен, а не ми се доверяваш да узная какво съсипва съпруга ми.
— Не става дума за доверие…
— Знам — прекъсна го тя раздразнено. — Предпазваш ни. Но това са правни дивотии. Не ми помагат. Нито пък на Стеф.
— Някои съпруги и съпрузи не знаят абсолютно нищо. Наясно си с това, нали? Вярват, че са женени за продавачи на застраховки, военни кореспонденти или финансови консултанти. Ти знаеш много повече от тях.
— Но те знаят за живота на близките си преди Управлението.
Майло отвърна студено:
— Разказах ти цялата история на живота си. Съжалявам, че не е достатъчно интересна.
— Забрави — каза тя и се надигна. — Ако искаш да ми разкажеш нещо, чудесно. Но не ме карай да се ровя. Унизително е.
Майло я хвана за раменете и я погледна в очите.
— Искаш да знаеш какво стана в Париж? Добре, ще ти разкажа. Анджела Йейтс бе отровена. Не знам кой е виновен, но това е начинът, по който умря.
Тина внезапно си представи образа на хубавата жена, която бе вечеряла с тях и ги бе накарала да се смеят цяла вечер.
— Разбирам — преглътна тя затруднено.
— Не, не разбираш — поправи я той. — Смятам, че Анджела умря, защото Управлението е разполагала с невярна информация. А това означава, че аз получих невярна информация, когато започнах да я разследвам. И това ме прави виновен за смъртта й.
Тина занемя и се вторачи в него.
Майло я пусна и се ухили тъжно.
— Когато отлетях за Далас, следях Тигъра — обясни той.
— Тигъра? — учуди се Тина. — Имаш предвид прочутия…
— Наемен убиец, да. Озовах се в малък град в Тенеси, където го гледах как умира пред мен. Самоубийство. Беше ужасно. Мисля, че смъртта му е свързана с тази на Анджела.
— Как?
Не й отговори, а само размъти водата още повече:
— Не съм глупав, Тина. Не знам и половината от онова, което би трябвало да знам, а това ме тревожи. И ми създава неприятности. Хрътките от Лангли лаят по петите ми. В Министерството на вътрешната сигурност има една жена, която вярва, че аз съм убил Тигъра — намерила отпечатъците ми по лицето му. А те бяха там, защото го нападнах. Направих го, тъй като заговори за теб и Стефани. Нападнах го, защото се страхувах за вас.