Выбрать главу

Избраха кафене, което сервираше френски сладкиши и кафе. Занесоха чашите си до маса на тротоара и се настаниха, огряни от топлото слънце.

— Говори — каза Майло.

Грейнджър изглеждаше нервен. Той вдигна торбата си и остави дебелия „Таймс“ на масата. Тогава Майло забеляза, че бе само тънката предна част на вестника. Вътре имаше документи в бежова папка.

— Копие — каза Грейнджър.

— Тигъра?

Старецът кимна.

— Бенджамин Харис. Завършва университет през 1989 г., с диплома по журналистика. През 1990 г. вече работи за ЦРУ Изпратен е в Пекин и остава там до 1993 г. когато загива при автомобилна катастрофа.

— Загива, а?

— Очевидно не.

— Колко време?

— Три години. Изчезна през ноември 1996 г. — отговори Грейнджър, като замълча за миг и се вгледа с одобрение в две млади жени с къси поли. — Лейси, Декър и още един турист на име Брамбъл се втурнаха по следите му. Трябваше да го заловят или убият. Лейси и Декър не откриха нищо. Брамбъл бе намерен в мъртъв в Лисабон. Мислех да изпратя и теб, но ти бе зает във Виена с онзи стар комунистически шпионин.

— Свърших тази работа с помощта на Франк Доудъл — отбеляза Майло.

— Доудъл — повтори Грейнджър. — Той се оказа страхотна изненада. Смятах го за приятел. Наивност от моя страна — призна той и се вгледа в ръцете си, стиснати между коленете му. — Накрая загрях обаче. Защо Франк внезапно ни измени. Бях издал прекалено много информация. Готвехме се да го пенсионираме и му споменах, че предаването на парите в Порторож ще е чудесен завършек на кариерата му. Ако си бях държал устата затворена, Франк можеше да е още жив.

Майло не се интересуваше от съвестта на Грейнджър. Той дръпна тежкия вестник в скута си.

— Харис изчезва през 1996 г. и започва да действа соло. Изгражда си чудесна кариера като наемен убиец, докато един от клиентите му го заразява със СПИН. И през цялото време ти се преструваш, че нямаш представа кой е Тигъра. При това знаеш, че търча наоколо като обезглавено пиле, за да го намеря.

— Прочети досието — отвърна Грейнджър изморено. — Ще разбереш.

— Защо го прикриваше?

Грейнджър не обичаше да го притесняват. Можеше да понесе това от страна на шефовете, но не и от подчинените си. Наведе се над масата към Майло и каза:

— Погледни трета страница. И човека, който го въведе в Управлението, проучи го и го привлече към Туризма.

— Ти?

— Пфу! — изсумтя Грейнджър и махна с ръка. — Аз съм по-далновиден.

Майло най-после загря.

— Фицхю.

— Точно така — потвърди старецът и забеляза изражението на подчинения си. — Не става дума само за запазването на кариерата на дъртото копеле, разбира се. Как мислиш, че CNN ще се отнесе към тази история при сегашните условия?

— Е, ние обучавахме муджахидините — отвърна Майло. — Това не е нещо ново.

— Туристите не се шокират от нищо.

Седнаха мълчаливо и се загледаха в семействата по улицата. Грейнджър бе облян в пот. Синята му риза с къси ръкави бе потъмняла под мишниците.

— Ами това? — попита Майло, като вдигна закритата с вестника папка.

— Какво?

— Защо наруши правилата за сигурност и я копира? Бездруго щях да дойда в службата.

Грейнджър избърса потта от челото си.

— Мислиш, че искам запис на това как разглеждаш досието? Или пък ти искаш подобен запис?

— Фицхю би проверил записите от библиотеката?

— Можеш да се обзаложиш, че ще го направи.

Енергично кутре златен ретривър задуши краката на Грейнджър, опънало дългата каишка, за която го водеше двойка хомосексуалисти — чернокож и азиатец. Чернокожият се скара на кученцето:

— Джинджър! Остави човека на мира!

— Съжалявам — извини се партньорът му от китайски произход, като се усмихна дружелюбно. — Непрекъснато повтарям, че Джинджър се нуждае от дресировка.

— Не се нуждае от нищо такова — рязко каза чернокожият.

— Няма проблеми — успокои ги Грейнджър, който внезапно доби вид на объркан старец.

Майло изпита желание да водеха този разговор в службата, а не сред всички тези весели семейства.

— Слушай — каза Грейнджър, когато двойката се отдалечи от тях, — за ваканцията ти…

— Не започвай.

— Това е най-лошият момент да изчезнеш във Флорида.

Майло поклати глава.

— Както казва Фицхю, случаят е приключен. Винтенберг няма да се върне в швейцарския клон на „Юрион Банк“, защото Тигъра няма да получава повече пари. Анджела няма да продава тайни на китайците, тъй като е мъртва, а французите могат да разследват убийството й сами. И да ни кажат какво става. Ще проверя какво е положението, когато се върна.